1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. София 16.12.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 09 декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. д. № 385 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от А. М. К. и Н. Л. К. срещу определение от 06.07.2010 г. по в.гр.дело № 295/2010 г. на В. окръжен съд, с което на осн.чл.229,ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на спора по гр.дело № 374/99 г. на В.. По съображения, изложени в частната жалба молят да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и постановено при съществено процесуално нарушение и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд за постановяване на решение по подадените въззивни жалби.
Ответниците по частната жалба М. В. М. и А. Р. М., чрез адв. Н.А. са изразили становище за недопустимост на частната жалба, поради неотстраняване в срок на указаните нередовности и за неоснователност по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като взе предвид доводите на жалбоподателката и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни, в съответствие с изискванията на чл.275,ал.2 ГПК, вр.чл.260 и чл.261 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение въззивния съд е спрял производството по в. гр. дело № 295/2010 г. на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр. дело № 374/99 г. на В. районен съд. Производството по въззивното дело на В. окръжен съд е образувано по подадена въззивна жалба от ответниците М. М. и А. М. срещу решение от 15.03.2010 г. по гр.дело № 1807/2009 г. на В. районен съд, с което е признато за установено на осн.чл.108 ЗС по отношение на жалбоподателите, че А. М. К. и Н. Л. К. са собственици на основание покупко-продажба на 3/4 ид.части от ? ид.част от ПИ № 236 в к-с „С.” по действащия кадастрален план на[населено място], ул. „М.” № 16А целият с площ от 406.78 кв.м., заедно с първия етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 110.17 кв.м. и ? ид.ч. от ? ид.част от общите части на сградата, подпокривното пространство и сутерена, и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху ? ид.части от ? ид.част от описания имот и сградата. Срещу същото решение в отхвърлената част на иска е подадена въззивна жалба от ищците.
С решението районният съд е приел, че с н.акт № 195/2004 г. процесния имот е бил продаден от В. М. на ищеца А. М. К., като към този момент прехвърлителят се е легимирал като собственик на имота на основание решение № 528/09.2.2001 г. по г. дело № 654/2001 г. на ВОС, с което на осн.чл.288,ал.2 ГПК/отм./ имота му е поставен в дял, като е следвало да заплати на съделителя М. М. за уравнение на дела сумата 5285 лв. Поради неплащане на сумата с решение № 599/05.04.2005 г. по гр.дело № 374/2002 г. В. районен съд е прогласил настъпило по право обезсилване на решение № 528/09.12.2001 г. по г.дело № 654/2001 г. на ВОС.
Прието е, че с влязло в сила решение по гр. дело № 714/2004 г. на В. районен съд по предявен иск с пр.осн.чл.33,ал.2 ЗС М. М. е допуснат да встъпи в правата на купувачите, като е следвало в едномесечен срок от влизане на решението в сила – до 17.05.2008 г. да заплати на купувачите стойността на ? ид. части от имота. По делото е установено, че ответникът по иска М. не е изплатил на А. К. платената от последния сума за 3/4 ид.части от имота в едномесечен срок от влизане на решението в сила и поради това съдът е приел, че на осн. чл. 33, ал. 3 ЗС последнто се счита обезсилено по право и последиците му се заличават с обратна сила. С първоинстанционното решение съдът се е произнесъл и по възражението на ответниците за относителна недействителност на сделката за покупко-продажба на осн.чл.76 ЗН, като е приел същото за неоснователно.
Пред въззивния съд е представено удостоверение № 374/06.07.2010 г. , издадено от Районен съд[населено място] от което е видно, че по описа на съда е образувано гр.дело № 374/99 г. за делба на 1/2 ид.част от поземлен имот целия от 406.78 кв.м., ведно с първия етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., ведно с ? ид.част от общите части на сградата и от сутерена, като страни по делото са М. В. М. и В. М. Ц.. В същото удостоверение е отразено, че съдебната делба е във втора фаза по възлагане на имота, че е предявен иск с пр.осн.чл.76 от ЗН от М. В. М. против ищците по настоящото дело А. М. К. и Н. Л. К., както и срещу В. Ц. за обявяване за недействителна, извършената покупко-продажба с нот. акт № 195/2004 г. на процесния имот.
С оглед на така установените факти съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1,т.4 ГПК, че решението по предявения иск с пр. осн.чл. 76 от ЗН, предмет на разглеждане на гр.дело № 374/99 г. на В. е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело – въззивно дело № 295/2010 г. на ВОС и е постановил спиране на производството по делото.
Изводите на въззивния съд са правилни.
Съгласно разпоредбите на чл.229,ал.1,т.4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. За да се спре производството по образувано гражданско дело на посоченото основание следва да се установи наличието на предпоставките – 1. наличие на образувано друго дело между същите страни и 2-ро – решението по което ще има значение за правилното решаване на спора – т.е. ще има преюдициално значение. В настоящият случай между същите страни е образувано друго дело № 374/99 г. на В. районен съд – налице е висящ спор между същите страни – ищец М. В. М. и ответници А. М. К., Н. Л. К. и В. М. Ц. по предявен иск с пр.осн.чл.76 ЗН за прогласяване относителна недействителност на извършената покупко-продажба с нот.акт № 195/2004 г. по която прехвърлител е В. М. и приобретател А. К.. Решението по предявения иск с пр.осн.чл. 76 от ЗН е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Това е така, тъй като предмет на исковата претенция по спряното въззивно дело е предявен иск с пр.осн.чл. 108 от ЗС по който иск ищците А. К. и Н. К. се легитимират като собственици на посочените идеални части от процесния имот на основание същата прехвърлителна сделка – покупко-продажба, извършена с нот.акт № 195/2004 г. по относителната недействителност на която съдът ще се произнесе с решение по гр.дело № 374/99 г. на В.. Следователно налице е хипотезата на чл. 229,ал.1,т.4 ГПК и правилно въззивният съд на това основание е спрял производството по в.гр.дело № 295/2010 г. до постановяване на влязло в сила решение по гр.дело № 374/99 г. на В. по предявения иск с пр.осн.чл. 76 от ЗН. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение от 06.07.2010 г.,постановено по в.гр. дело № 295/2010 г. на В. окръжен съд, с което на осн.чл.229,ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на спора по гр.дело № 374/99 г. на В. районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: