О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 499
София 23.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1016/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. А. Г. чрез пълномощника си адв. В.Ф. е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд № 774 от 22.11.2013г. по гр.д.№ 686/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С втора касационна жалба вх.№ 5150 от 14.05.2014г. П. А. Г. е обжалвал решението на Русенския окръжен съд № 166 от 08.04.2014г., с което е допусната очевидна фактическа в основното решение по гр.д.№ 686/2013г.
По тази касационна жалба не е постъпил отговор от ответниците .
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите в изложенията за допускане на касационното обжалване по двете касационни жалби и намира следното:
1. По касационната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК.
Правният въпрос: ограничено ли е във времето поправянето на очевидна фактическа грешка в съдебно решение, в хипотезата, в която не е направено искане от страната, а грешката е констатирана служебно от съда, в периода от изтичане на срока за обжалване до влизане в сила на решението, е разрешен изрично в разпоредбата на чл.247 ГПК, която не съдържа срок за поправянето на решението в нито една от двете хипотези, в които може да бъде инициирано производството – по искане на страната или по почин на съда. Същевременно по приложението на чл.247 ГПК е налице и задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК решение № 475 / 09.01.2012 г. по гр. д. № 1922/2010 г., на ВКС IV г. о. която е в приетия от въззивния съд смисъл за допустимост на производството, следователно няма основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Вторият правен въпрос: когато допуснатата грешка е от такова естество, че представлява основание за обжалваното решение като нищожно, недопустимо или неправилно , възможно ли е този пропуск да бъде отстранен в етапа на разглеждане на подадена жалба срещу решението и допустимо ли е едновременно развитие на две висящи производства, също не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Погрешното посочване в диспозитива на решението, което се потвърждава при условие, че от мотивите изрично се извежда волята на съда да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, е фактическа грешка, която не води до нищожност, недопустимост или неправилност на решението. Следователно и по този въпрос не е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка .
2. По касационната жалба на П. А. Г. вх.№ 14215 от 30.12.2013г. срещу основното въззивно решение.
С решение № 774 от 22.11.2013г. по гр.д.№ 686/2013г. поправено с решение № 166 от 08.04.2014г. Русенският окръжен съд е потвърдил решението на Русенския районен съд № 974 от 17.05.2011г. по гр.д.№ 4570/2008г., с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 109 ЗС иск от П. А. Г. за осигуряване на достъп до входната врата на вход „Б” от жилищен блок ”С.” на [улица]в [населено място] и до металната входна врата към мазите в сутерена на същия вход, за да бъде осигурен авариен изход на заведението „кафе-бар” и винаги да осигуряват такъв достъп, както и да премахнат последиците от неправомерните си действия. В. съд е приел, че изграденото в сутерена на сградата заведение „кафе-бар”, има метална врата с изход към мазите в сутерена , която е заварена откъм входа за избите и не може да се отваря, а на стълбищната площадка към избите е изградена врата-решетка , водеща към коридорите за избите, която се заключва откъм входа „Б” . Затворената метална врата обаче не представлява евакуационен изход на търговския обект, поради което предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС, чрез който се цели отварянето й и осигуряване на достъп до входната врата на вх.Б е неоснователен. Този извод на съда се основава на заключенията на изслушаните технически експертизи при разглеждане на делото от въззивния съд и на установените изисквания на чл.167 от Приложение № 1 на действащата към изграждане на заведението Наредба № 2 от 05.05. 1987 г. за противопожарните строително технически норми /отм./ , както и на Нормите за проектиране сгради за битови услуги на населението утвърдени със заповед № РД-12-195 на М. от 09.09.1981 г. и на чл. 18 от Правилника за планиране на населените места издаден от Министъра на строителството и селищното устройство, утвърдени със Заповед № РД-14.02.218 от 11.03.1985 г.
При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос задължен ли е съдът , когато кредитира частично само едно от заключенията на вещите лица и го отхвърли в останалата част аргументирано и конкретно да посочи недостатъците на заключенията в останалата част, не е от значение за делото, защото съдът е обсъдил заключенията на техническите експертизи , в които са констатирани определени несъответствия , с нормативите, гарантиращи безопасност при използване на обществени заведения , позовал се е и на действащите към изграждане на процесния обект технически и нормативни изисквания, с което е изпълнил задължението си по чл. 202 ГПК .
Правният въпрос представляват ли закон по смисъла на чл.235 ГПК актове, които не са обнародвани в държавен вестник също не е от значение за делото, защото Наредбата за противопожарните строително технически норми /отм / е обнародвана в ДВ, бр. 58 / 1987 г., а останалите строителни и технически правила, на които е основал решението си въззивния съд, са издадени в рамките на правомощията на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, установени в чл.201 от З. /отм./ , за които няма изискване да бъдат обнародвани.
Третият въпрос какво е значението на проектната документация за определянето на евакуационен изход съгласно чл.167 от Приложение №1 от Наредба № 2 от 05.05.1987г. за противопожарните технически норми и останалите строителни норми за основателността на предявения иск по чл.109 ЗС, също не е обуславящ за делото, защото той е разрешен в предходното отменително решение с отговора на правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване и са дадени указания на въззивния съд за изясняване на делото чрез изслушване на нова експертиза , съобразени при новото разглеждане на делото.
Правните въпроси, свързани с нищожността и недопустимостта на решението поради посочване на друг номер на делото, което е потвърдено, не следва да се обсъждат, след като допуснатата грешка е отстранена по реда на чл.247 ГПК и както вече се прие, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на това решение.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 774 от 22.11.2013г. по гр.д.№ 686/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: