О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. София, 19.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3019 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „София И. Едно” Е. против определение № 2079 от 04.07.2018г. по т.д. № 4605/2017г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248, ал.1 ГПК за отмяна на постановеното по делото решение в частта за разликата над 19 143,64 лева до 29 420,40 лева – присъдени в полза на „П. Р. Център” О. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че при преценка на основателността на направеното от него възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съдът е следвало да вземе предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно редакцията на Наредба №1/2014г., действаща към момента на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед на това, поддържа, че присъденият в полза на ответника адвокатски хонорар за въззивната инстанция следва да бъде намален до 19 143,64 лева, съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г., редакция ДВ бр. 84/2016г.
Ответникът „П. Р. Център” О. в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата. Излага подробни съображения, че в конкретния случай при изчисляване на размера на минималното адвокатско възнаграждение намира приложение Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ бр.28 от 28.03.2014г./, която е действала към момента на договаряне и изплащане на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество частна жалба е неоснователна.
Отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са материалноправни. С оглед на това, приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения на нормите /законови и подзаконови/, регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие.
Предвид изложеното, минималният размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай се определя съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС в редакцията й към изплащане на договореното адвокатското възнаграждение – м.02.2016г., при общ материален интерес по делото от 880 682 лева и отчитане какъв е изхода на спора. Неприложима за нормативно установения минимум на възнаграждението е следващата редакция на наредбата, обнародвана в ДВ бр. 84/ 25.10.2016г., тъй като към момента на осъществяване на разхода, същата не е в сила, като на изменението на материалноправните норми за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е дадено обратно действие.
Ето защо, оплакването на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение е неоснователно. Въззивната инстанция, като е взела предвид материалния интерес по делото, изхода на спора и е приложила при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение материалноправната норма, действаща към момента, в който е направен разхода за адвокатското възнаграждение, правилно е приела за неоснователно направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, предвид обстоятелството, че договорения и заплатен от ответника адвокатски хонорар за въззивното производство е под минималния размер по Наредба № 1/2004г., редакция ДВ бр.28 от 28.03.2014г.
Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2079 от 04.07.2018г. по т.д.. № 4605/2017г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.