О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №960/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от №334 от 17.11.2017г по в. гр.дело № 536/2017г. на Пернишки окръжен съд. След отмяна на решение №406 от 19.05.2017г по гр.д № 2282017 на ПРС в една обжалвана част –по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди от 23 700лв и потвърждаването му в друга , за присъдения размер от 7900 лева искът на Й. П. И. с правно основание чл. 200 ал.1 КТ за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на трудова злополука по чл. 55 ,ал.1 КСО е приет от въззивния съд за изцяло основателен в предявения размер .На свой ред, след като е обсъдил писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е отхвърлил възражението на работодателя , че обезщетението следва да се намали поради проявена от пострадалия груба небрежност.
В обжалваното решение ОС-П. е посочел ,че в конкретния случай поведението на работника не може да се квалифицира по чл.201 ал.2 от КТ. Пострадалият Й. П. И. е бил назначен като охранител да пази от посегателства и кражби имущество на обект-рудник „Република”,когато на 23.06.2015г към 19.50ч е изпълнявал трудовите си функции съгласно утвърден график за нощна смяна и при обход на обекта забелязал неизвестни лица в опит да извършат кражба на желязо. Ищецът, заедно с друг охранител реагирал,като се затичал за да ги залови по неравен терен,но стъпил накриво и паднал,от което са произтекли травматичните увреждания.Злополуката е призната за трудова.С действията си пострадалият не е пренебрегнал елементарни правила на трудова безопасност , нито е бил невнимателен или небрежен, тъй като увреждането е станало при тичане по неравен терен , предприето е за да се противодейства на нарушение,за чието недопускане по длъжност пострадалият трябва да следи. Първото задължение на охранителя по длъжностна характеристика е да взема мерки за недопускане и предотвратяване на кражби и разхищения Въззивният съд е изключил признаците на грубата небрежност ,поддържана от работодателя поради това че пострадалият не бил получил нареждане на преследва нарушителите.Изтъкнато е,че охранителните не са имали задължение първо да уведомят МВР, а после да действат , включително по длъжностна характеристика.При инцидент те са имали задължение да уведомят отговорника на охраната и са сторили това,а последният е уведомил МВР.Прието е за установено ,че след като ръководителят на мобилната група за охрана е уведомен за нарушението веднага и по мобилен телефон , последният конкретно разпоредил охранителите да хванат нарушителите, ако могат.Доколкото вниманието на пострадалия,докато е тичал било насочено към нарушителите които е преследвал , падането му не се дължи на проявена небрежност.
Към касационната жалба,постъпила на 28.12.2017г е представено изложение.Като основание за допускане до касация се сочат чл. 280, ал.1, предл. второ ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК (посочени в редакцията чл. 280 ,ал.1 ГПК до изм. ДВ бр.86/2017г.,в сила от 31.10.2017г ). Поддържа противоречащо на приложената практика на ВКС разрешение на следните два въпроса :
1. Налице ли е основание по чл. 201 , ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя поради допусната от ищеца груба небрежност , с която е допринесъл за трудовата злополука.
2. Следва ли да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия при настъпване на трудовото злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат .
Изтъква се трайната практика на ВКС относно „грубата небрежност, обобщена в реш. № 348/2011г ,ІV г.о на ВКС,реш. №510/2010г, ІV г.о на ВКС и реш. № 548/2012г ІV г.о на ВКС .Съображения в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени .
Постъпил е отговор от ответника по жалбата Й. П. И.,чрез адв. В. Ф..Въпросите не са конкретно формулирани , в изложението липсва теза и обосновка на специалните основание м чл. 280 , ал.1 ГПК Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
По въпроса следва ли да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия при настъпване на трудовото злополука при допусната от него груба небрежност по чл.201 ал.2 от КТ и определения от съда процент на съпричиняване е формирана обилна и последователна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, но този въпрос не е решаващо произнасян в настоящето въззивно решение,тъй като въззивният съд е приел ,че груба небрежност не е налице, т.е отхвърлил е възражението за наличие на основание за намаляване на обезщетението на това основание изобщо.
Въпросът налице ли е основание по чл. 201, ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя е произнесен решаващо от въззивния съд , който е разгледал възражение на това основание. При формулирането на въпроса е отговорено на общия критерии в чл. 280, ал.1 ГПК ,но не и на специалните селективни критерии за допускане до касационно обжалване .Решението на съда по въпроса е в съответствие , а не в противоречие с установената практика на ВКС относно фактическите признаци на грубата небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ и подвеждането на установените факти под тази квалификация.Поради това не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице.При уредбата по чл.201 ал.2 от КТ няма празнота в закона и по прилагане на института има обилна и постоянна практика на ВКС,представителни примери от която е приложил и касатора. Липсва и довод в какво се изразява противоречието с нея и Върховен касационен съд не намира , че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса налице ли е именно груба небрежност на пострадалия работник по време на злополуката и свързана ли е тя с настъпилия резултат,е в противоречие с което и да било от представените решения. Тъкмо обратното , в приложените от касатора решение № 548 от 24.07.2012г , ІV г.о на ВС и реш. № 510/30.11.2010г ІV г.о изрично и по идентичен начин е подчертано,че работникът проявява груба небрежност в случай ,че не положил грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка.Не е налице противоречие с установената практика на ВКС относно признаците ,при които съдът следва да възприема определено поведение като „груба небрежност”,по формулирания въпрос. В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност,или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ.Определението за груба небрежност е дадено по реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о ,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, по реда на чл. 290 ГПК. В редица съдебни решения са изяснени признаците които отличават грубата небрежност (реш. №348/2011г по грд №387/2010 ІV г.о ,реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о , реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о на ВКС), а също и критериите за намаляване на обезщетението,когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ (реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о , реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІVг.о.реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г ІVг.о на ВКС ,реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о , реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС и др.)
При конкретния механизъм на произшествието , като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата по делото са преценени от въззивния съд съгласно тази съдебна практика .
На ответника по жалбата Й. П. И. следва да се присъдят разноски в размер на 1300 лева ,извършени за адвокатска защита по делото .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение от №334 от 17.11.2017г по в. гр.дело № 536/2017г. на Пернишки окръжен съд
Осъжда [фирма] , [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на Й. П. И. сумата 1300 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .