О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 499
София, 24.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1553/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и на Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ срещу въззивно решение № 42 от 28.01.2014 г. по в. гр. д. № 1242/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 305 от 12.07.2013 г. и допълнително решение № 356/17.09.2013 г., постановени по т. дело № 9/2013 г. на Смолянския окръжен съд за осъждане на МЗХ да заплати на [фирма], [населено място] сумата 13 678 лв., представляваща заплатена в полза на Министерство на земеделието и храните гаранция за изпълнение на строителство по договор № РД 51-18/11.03.2003 г., сумата 400 лв. – заплатено възнаграждение за изготвен парцеларен план на обекта, предмет на договора и сумата 250 лв. – платено възнаграждение за изработване на ПУП за обект Напоителна поле „З.”, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 28.03.2013 г., както и в частта, с която ответникът [фирма] е осъдено да заплати на МЗХ сумата 49 241.26 лв., представляваща авансово платена сума по договора за строителство № РД 51-18/11.03.2003 г., прекратен едностранно от възложителя МЗХ, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2013 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба на МЗХ са въведени доводи, че въззивното решение в частта, с която е уважен насрещния иск е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а достъпът до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът [фирма] поддържа, че въззивното решение в частта, постановено по първоначалния иск на МЗХ е неправилно поради наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, а допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос прекратен или развален е процесния договор, във връзка с което поставя питането дали е приложима разпоредбата на чл.87, ал.5 ЗЗД при прекратяване на договора, има ли обратно действие прекратяването на договор за строителство, развалянето на договор с продължително действие има ли обратно действие и предполага ли развалянето на договора виновно поведение на другата страна.
Страните взаимно си оспорват касационните жалби, като възразяват срещу допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение в съответните части.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадена са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Пред Смолянския окръжен съд е предявен иск от Министерство на земеделието и храните срещу [фирма], [населено място] за сумата 49 241.26 лв., представляваща авансово платена сума по договора за строителство № РД 51-18/11.03.2003 г., чието връщане се претендира поради отпадане на основанието, на която тя е преведена – едностранно прекратения на основание чл.25.ал.4 договора, извършено от ищеца с писмо от 16.06.2011 г. По реда на чл.211 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявения от ответника насрещен иск срещу МЗХ за сумата 113 678 лв., представляваща заплатена в полза на ищеца по първоначалния иск гаранция за изпълнение на процесния договор, както и иск за сумите 400 лв. и 250 лв., представляващи направени от него разходи по договора до прекратяването му.
За да потвърди първоинстанцинното решение, с което са уважени както първоначалния, така и насрещните искове, въззивният съд е приел, че с писмо №70-2594/16.06.2011 г. ищецът по първоначалния иск в качеството на възложител едностранно е прекратил сключения с ответника договор за извършване на строителство на обект „З.”, упражнявайки правото си по чл.25, ал.4 от същия. С оглед съдържанието на цитираната клауза е счетено, че не е необходимо ищецът да се позовава или да доказва неизпълнение на договора, още по-малко чия е вината за това, ако има такава, тъй като при всички случаи той би могъл да го прекрати едностранно. Изложено е, че поради обратното действие на това прекратяване всяка от страните следва да върне това, което е получила във връзка с отпадналото основание – получилият аванс в размер на 30 % изпълнител следва да го плати на ищеца с оглед липсата на започнати строително – монтажни работи, а получилият гаранция в размер на 10 % за изпълнение на договора възложител следва да я върне на изпълнителя. За разходите по представените две фактури, предмет също на насрещния иск – за изготвяне на ПУП и за парцеларен план е прието, че са дължими от възложителя, тъй като в случая следва да намери приложение по аналогия разпоредбата на чл.268 ЗЗД, след като поръчващият се е отказал от договора.
І. По касационната жалба на Министерство на земеделието и храните:
В изложението си касаторът не е формулирал правен въпрос. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като по отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено е изложил твърдения, че като изправна страна, е развалил договора с едностранно волеизявление, докато с решението неправилно било прието, че и двете страни са неизправни. Освен че не е формулирал правен въпрос, касаторът очевидно не е направил разграничение между хипотезите на чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.268 ЗЗД, интерпретирайки погрешно направените от въззивния съд правни изводи.
Доколкото формулирането на правен въпрос е основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол на обжалваната от този касатор част на въззивното решение.
ІІ. По касационната жалба на [фирма]:
Поставените в изложението по чл.284, ал.3 ГПК въпроси освен втрия са неотносими към конкретния случай, тъй като решаващият състав е счел, че процесният договор е прекратен, прилагайки по аналогия чл.268 ЗЗД, обсъждайки и конкретна договорна клауза – чл.25, ал.4, според която възложителят може да прекрати договора едностранно, поради което изрично е посочил, че не следва да се изследва вината, което би било наложително, но само при наличие на хипотезата на чл.87, ал.1 ЗЗД, в която изправната страна може да развали договора с писмено уведомление до длъжника и спазване на уговорения срок на предизвестие. Следователно, въззивният съд не е могъл да обсъжда дали са налице предпоставките на чл. 87, ал.1 и ал.5 ЗЗД, след като приложимата норма е била друга.
От поставените въпроси релевантен е само този, свързан с последиците при прекратяване на договора, но доколкото изводът на въззивния съд за обратното му действие е обоснован с липсата на предприети действия за изпълнението му следва да се приеме, че отговорът на този въпрос в случая е обусловен от преценката на доказателствата по делото, а проверката на направените изводи не може да бъде извършвана в стадия на селектиране на касационната жалба.
Отделно от изложеното, дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за достъп на въззивното решение до касация в обжалваната му част.
При този изход на делото разноските следва да останат така, както са направени от страните.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 28.01.2014 г. по в. гр. д. № 1242/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: