4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1130/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№499
гр.София, 28.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1130/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Л.Г. от САК-П. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1601/29.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1484/2011 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, г.о. І-15 състав № 821/15.02.2011 год. по гр.дело № 10097/2010 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъденото обезщетение от 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 14.07.2009 год. до предявения размер от 50 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като същият е занижен с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания. В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навеждат се доводи, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД относно справедливото обезщетяване на пострадалия при ПТП, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на две решения на различни състави № 684/24.08.2006 год. по гр.дело № 197/2006 год. и р.№ 213/18.04.2000 год. по гр.дело № 1265/1999 год., постановени по реда на отменения ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд е обжалвано с касационна жалба и от ответника [фирма] в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част. Излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което според касатора е завишено с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като неправилно е приет за недоказан приносът на самата пострадала за настъпване на вредоносните последици. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовава се на противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД във връзка с определения от съда размер на обезщетението.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че и двете касационни жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната им редовност, не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение е потвърдено изцяло първоинстанционното както в осъдителната, така и в отхвърлителната му части. С това решение е уважен за сумата 15 000 лева искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ, предявен от пострадалата при ПТП срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”, като е отхвърлен за разликата до предявения размер от 50 000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приложил принципът на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на пострадалата за претърпените от нея болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП. Анализирайки събраните доказателства, включително заключенията на назначените съдебномедицинска и авто-техническа експертизи, съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил вида на травмите, продължителността на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания, липсата на трайни сериозни последици за здравето на пострадалата при определяне конкретния размер на обезщетението. С оглед данните по делото приет е за недоказан твърдяния от застрахователя факт, че пострадалата е допринесла за увеличаване размера на вреди, тъй като е пътувала на задната седалка без поставен предпазен колан. Направен е извода, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като с оглед заключението на техническата експертиза, механизмът на самото автопроизшествие и вида на травмите, предпазният колан само би намалил силата на удара, но не би го предотвратил напълно.
При тези фактически данни поставеният от касаторите материалноправен въпрос, който е релевантен за изхода на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните доказателства по конкретното дело, е не от неточното прилагане на закона, който установява справедливостта като основен критерий при определяне на обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните факти и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Суверенната преценка от съда на отделните факти и обстоятелства относими към конкретния спор при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Предвид наличието на цитираната задължителна съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение неоснователно се явява поддържаното от ответника-касатор основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Аналогично е положението и по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, по отношение на който също е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 год., на която обжалваното решение не противоречи. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства, а по настоящото дело такива доказателства не са налице.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1601/29.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1484/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/