5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр.София,
30.05.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 966 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 328 от 14.11.2017 г., постановено по гр.д. № 470/2017 г. на ОС Враца, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Жалбоподателят – Р. Н. Г., чрез процесуален представител адв. М. Н. М., поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв. Ж. Н., в писмено становище поддържа доводи, че касационно обжалване на решението не следва да се допусне в обжалваната част, както и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение № 381 от 20.07.2017 г., постановено по гр.д. № 1498/2017 г. на Районен съд – Враца, е отхвърлил предявените от Р. Н. Г. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението, обективирано в заповед № 12 от 30.01.2017 г. на [фирма], [населено място] за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване на ищеца на предишната работа, както и за заплащане на сумата от 2760 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Съдът е осъдил Р. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на [фирма] сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е установено, че съгласно трудов договор № 10 от 21.01.2016г. жалбоподателят- ищец в производството Р. Н. Г. е заемал длъжността „шофьор на линейки“ по трудово правоотношение с ответника [фирма], считано до 30.01.2017 г., когато същото е било прекратено със заповед № 12 от 30.01.2017 г. Установено е, че правоотношението е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като в заповедта словесно е изписано и „прекратяване на трудов договор при намаляване на обема на работата“. Констатирано е, че съгласно поименно разписание на длъжностите от 31.12.2016 г. на длъжността „шофьор на линейки“ са били назначени 12 лица, сред които и ищецът и с докладна № 286 от 29.08.2016 г. на М. М. е установено, че в резултат на намаления брой пациенти не може да се уплътни работното време на всички шофьори, поради което е било предложено съкращаването на две щатни бройки. Съдът е приел, че видно от представени списъци на пациентите на лечение в отделение „Нефрология и хемодиализа“ е установено, че е налице значително, постепенно и трайно намаление на броя на пациентите от 49 на 32 души за периода от м. август 2015 г. до м. юли 2016 г., поради което е счел за неоснователно възражението за липса на намален обем на работата. Прието е, че спадът в броя на тези пациенти е в пряка връзка с необходимостта от превозването им, която дейност извършва ищецът в рамките на длъжността „шофьор, линейка“, поради което е налице намаляване на обема на работата, като причина за неуплътняването на работното време на всички шофьори е именно спадът в броя на превозваните пациенти.
Установено е от т. 2 на Протокол от 02.09.2016 г., че С. на директорите на ответното дружество и в присъствието на всички членове е взел единодушно решение да се предприеме процедура по прекратяване на трудовите правоотношения на две щатни бройки за длъжността „шофьор, линейка“ поради трайно намаляване на обема на работата, с оглед на което съдът е достигнал до извод, че компетентен орган е взел по надлежен ред решение за съкращаване на част от персонала предвид намалелия обем на работата и със заповед № 204 от 22.12.2016 г. на изпълнителния директор на М. [фирма] е назначена комисия, която след запознаване с досиетата на заемащите длъжността, да извърши подбор и да определи двама работници, чиито трудови правоотношения да бъдат прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Прието е, че видно от представения по делото протокол № 1 от 11.01.2017 г. на Комисията по заповед № 204 от 22.12.2016 г. , подборът е извършен и в него са участвали всички дванадесет работници на длъжност „шофьор, линейка“, като комисията е взела предвид всички относими критерии, свързани със степента на образование, трудов стаж, цялостна оценка на проявените от служителите качества и след преценка е определила двамата служители, които са квалифицирани в най-ниска степен и следва да бъдат освободени от заеманата длъжност, сред които е и ищецът. При тези съображения въззивният съд е счел за надлежно установени предпоставките за извършването на законосъобразен подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ при прекратяване на процесното трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Като неоснователно е отхвърлено възражението, че уволнението е извършено по време на болничен, доколкото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена при отказ в 08.40 ч. на 30.01.2017 г., като върху нея са положени и подписи на двама свидетели – Х. В. и Д. З.. Обсъдени са в тази насока и докладна записка № 33 от 30.01.2017 г., от която се установява, че ищецът се е явил на работа на 30.01.2017 г. в 07.30 ч. и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, получено от НАП на 30.01.2017 г. в 10.07 ч., като от справка на НАП за приети и отхвърлени уведомления се установява, че уведомлението касае ищеца Р. Г.. Същевременно болничният лист на ищеца е постъпил в деловодството едва в 11.55 ч., т.е. след връчване при отказ на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не може да намери приложение чл. 333 КТ. За неоснователно е счетено и възражението, че не е надлежно връчвано предизвестие за прекратяване, тъй като разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ дава възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и преди изтичане на срока на предизвестието, при което дължи обезщетение за неспазения срок, а в разглеждания случай правоотношението е прекратено с получаването на заповедта, тъй като с нея се предвижда заплащането на обезщетение за неспазено предизвестие.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поставя въпрос, за който се сочи, че е от значение за спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение от 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г. на ВКС, IV г.о. : длъжен ли е работодателят при намаление на обема на работата да доказва при оспорване на уволнението как това намаляване се отразява на конкретната трудова функция на уволнения служител, както и необходимо ли е намаляването на обема на работа да касае конкретните трудови функции на служителя. Допълнително се сочи и противоречие по поставения въпрос с решение № 270 от 02.06.2011 г. по гр.д. № 1661/2010 г. на IV г.о.; решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 90/2010 г. на III г.о.; решение № 229 от 28.03.1995 г. по гр.д. № 1568/1995 г. на ВС, III г.о.
Формулираният от жалбоподателят въпрос засяга решаващите мотиви на въззивния съд и е обусловил изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но същият е разрешен с обжалваното въззивно решение в съответствие със съдебната практика и утвърдените с нея постановки по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Пораждането в полза на работодателя на потестативното право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата при намаляване на обема на работа е свързано с настъпили в предприятието промени, отнасящи се до намаляване на производствената програма, на количеството на произвежданата и отчетената продукция, спадналия обем на стокооборота, на извършените услуги и др. Според естеството на извършваната дейност и включените в трудовата функция на уволнения работник или служител задължения, съдът извършва винаги конкретна преценка за това дали настъпилото обективно намаляване на обема на работата в предприятието, касае съответния отдел, направление, служба или длъжност. В тази насока e и утвърденото в практиката, включително цитираната от жалбоподателя, тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, според което намаляването на обема на работата следва да е обективно и фактически да съществува, като то не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Цитирана практика предписва съдът, при разглеждането на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, да изследва как и дали намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител. В съответствие с тези постановки въззивният съд е подложил на анализ съответните факти и доказателства по делото, сочещи за намаляване обема на работата, като е съпоставил това намаление с конкретно съществуващите дейности и задължения, включени се в трудовата функция на ищеца. Обсъдени са в тази насока списъци на пациентите за съответните времеви периоди, като по този начин е направена преценка за наличието на тенденция и трайност в намаляването на приеманите пациенти, а следователно и за намаляване на обема на работата на лечебното заведение. В съвкупност с тези данни е възприета и докладна записка на организатора на стопанските дейности, който съобщава за невъзможност да се уплътни работното време на всички шофьори на линейки, общо 12 души, назначени в предприятието на работодателя, като по този начин е изяснена връзката между намалението на обема на работата в цялото предприятие и конкретното, специфично отражение на този обективен факт върху обема на изпълняваните дейности в съответното звено или служба, в която е назначен ищецът. Посоченото налага да се приеме, че между посочената и представена от касатора практика на ВКС и възприетите от въззивния съд разрешения на поставения материалноправен въпрос не съществува противоречие, което да налага допускането в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване на решението по същество за проверка на неговата неправилност.
Предвид изхода на делото, разноски за подаден отговор в касационното производство следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касационната жалба [фирма] в поискания размер от 650 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 14.11.2017г., постановено по гр.д. № 470/2017 г. на ОС Враца.
ОСЪЖДА Р. Н. Г. с адрес в [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 650 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: