ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
София, 04.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 3514 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.Л. като процесуален /особен/ представител на С. Г. П. от [населено място], област Ст.З., и по касационната жалба на С. П., приподписана от адвокат Л., срещу въззивното решение на СГС от 23.ІІІ.2016г. по в.гр.д. № 8228/2015г.
Ответницата по касационната жалба М. П. П. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 23.ІІІ.2016г. СГС след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане /поради неправилно приложение на чл.266 ал.3 ГПК по искането на ищцата за допускане на свидетел/ с решение по гр.д. № 6627/2014г. ІІІ ГО е потвърдил решението на СРС от 26.VІІІ.2013г. по гр.д. № 10347/2010г., с което е отхвърлен предявеният от С. П. срещу М. П. иск за присъждане на 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Въззивният съд е приел, че предпоставки за уважаването на иск по чл.45 ЗЗД /въпросът относно правната квалификация на претенцията по тази разпоредба е стабилизиран, доколкото в отменителното си решение ВКС не е изложил аргументи в различна насока/ са установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно действие/бездействие, вреда и причинна връзка.
Във връзка с твърдяното неизпълнение от ответницата на задължение, свързано с необходимост от предприемане от нея като упълномощен адвокат на процесуални действия по отстраняване на нередовности на искова молба на ищцата по адм.д. № 2957/2008г. /срещу М. на з. за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди/ въззивният съд е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства – писмени, включително дисциплинарни преписки, водени срещу ответницата в качеството й на адвокат, вписан в САК, формиращи извод, че действително това задължение не е изпълнено в достатъчен обем, обезпечаващ постигане на реална и ефективна защита на правата на ищцата, като те са упражнени от П. в параметри, недостатъчни да отговорят на дадените писмени указания, довело до връщането на исковата молба. Не е доказано, обаче, което е в тежест на ищцата, че от това допуснато от ответницата бездействие са последвали твърдяните неимуществени вреди – стрес, уронване на доброто име, влошаване на здравословното състояние на ищцата /повишаване на кръвното налягане, сърдечни спазми/. Единственото доказателство, касаещо влошаване на здравословното състояние, са показанията на свидетелката Г., но те описват преживените от П. отрицателни емоции, дължащи се на евентуалното осуетяване на комуникацията между страните. Но моментът на връщане на исковата молба не е идентичен с този на осуетяване на контакта по повод желание на ищцата да обсъди с ответницата линията на защита по административното дело.
Прието е за недоказано и твърдяното осуетяване на уговорена среща, забавяне на явяването на уговорено място, отказ на ответницата да даде актуален адрес. Р. в тази връзка свидетелка /сестра на ищцата/ изрично е заявила, че не е придружила ищцата в София, следователно тя няма преки наблюдения за това дали ищцата е изпитала затруднения в установяването на контактите си с ответницата, а сведенията, които съобщава пред съда, са изцяло базирани на разказаното й от П.. С оглед на това показанията не могат да служат за формиране на извод за неизпълнение от ответницата на следващо от ЗАдв. задължение да осведоми ищцата за изпълнение на функциите й по предоставяне на правна защита по образуваното дело и да отговори на възникнали у нея въпроси в тази връзка. Свидетелката установява, че когато ищцата се върнала от София в Ст.З. се почувствала зле – вдигнала кръвно и имала проблеми с координацията, което, обаче, не обосновава извод, че това състояние е последица от неосъществяване на адвокатска помощ, доколкото преки доказателства за неизпълнение на задължения с такъв предмет не са събрани по делото.
Прието е от въззивния съд, че констатациите в решението по дисциплинарната преписка срещу ответницата не обвързват съда при преценката на предпоставките по предявения иск, а в тежест на ищцата е да докаже наличието им, и че е възможно съдът да черпи от преписката определени данни, но само ако ответницата е направила пред дисциплинарния съд признание за неизгодни за нея обстоятелства, каквото в случая не е налице.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се заявява искане за произнасяне от ВКС по сочените в тях въпроси.
Първият поставен в изложението на особения представител въпрос „решението и констатациите в него, взети по дисциплинарната преписка от съответен компетентен орган относно осъществяване на нарушения на възложени по закон задължения на лице в дадено му качество, презумиращи неговата вина, явява ли се преюдициален въпрос в процеса по чл.45 ЗЗД, обвързват ли съда тези констатации, следва ли те да се доказват на общо основание в процеса и чия е тежестта да доказва/оборва наличието им” не обосновава наличието на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. На първо място, въпросът е бланкетен, защото не се сочи конкретно кои констатации в дисциплинарната преписка съдът е следвало, но не е съобразил при произнасянето си. Това е пречка за преценка относно значението на питането за изхода на спора по делото, което е основното предвидено в закона условие за осъществяването на касационен контрол по реда на чл.290 и следв. ГПК /виж ТР № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК/. Второ, касаторката не сочи и практика на ВКС, обосноваваща наличието на твърдяното от нея единствено основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд относно доказателствената сила на констатациите по дисциплинарната преписка в противоречие с такава практика.
Във връзка с твърденията в изложението на особения представител, че съдът обърнал доказателствената тежест, като приел, че не е налице вина на ответника, както и че по делото не са налице оборващи презумпцията по чл.45 ал.2 ЗЗД доказателства, поради което изводът за липса на виновно и противоправно поведение бил неправилен, се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с т.1 и т.2 от ППВС № 7/1959г., според което отговорността за непозволено увреждане носели само физически лица, причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия, и че вината винаги се предполагала до доказване на противното, и в противоречие с решение на ОСГК по гр.д. № 99/1967г., според което при непозволено увреждане се презумирала не отговорността изобщо, а само вината като елемент от фактическия състав. Въпросът за приложението на презумпцията по чл.45 ал.2 ЗЗД /какъвто се съдържа в твърденията/ не е обусловил изхода на спора по делото. Въззивният съд е приел, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.45 ЗЗД следва да бъдат установени по безспорен начин всички елементи от фактическия състав на тази разпоредба – противоправно и виновно действие/бездействие, вреда и причинна връзка. Решаващ извод относно първото твърдяно неизпълнено задължение на ответницата, изразяващо се в бездействие, липса на предприемане на процесуални действия по отстраняване нередовности на исковата молба, е, че е установено по делото неизпълнение в обем, обезпечаващ ефективна защита на правата на ищцата, но не е установено от това неизпълнение да са последвали твърдяните неимуществени вреди – стрес, уронване доброто име, влошаване на здравословното състояние. Решаващ извод относно второто твърдяно неизпълнено задължение, изразяващо се в осуетяване на уговорени срещи, забава за явяване на уговорено място и отказ на ответницата да даде актуален адрес на осъществяваната адвокатска практика, е, че такова неизпълнение и вреда в причинна връзка с него не са установени. Т.е. в първия случай е прието, че липсват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане вреда и причинна връзка /и наличие на противоправно действие/, а във втория случай – че липсват елементите противоправно деяние и вреда в причинна връзка с него. И в двата случая въззивният съд не е формирал изводи във връзка с елемента вина, при което въпросът по приложението на чл.45 ал.2 ЗЗД не е от значение за изхода на делото.
Няма произнасяне от въззивния съд и по поставения в изложението на С. П., приподписано от адв.Л., въпрос „задължително условие за уважаване на иск по чл.45 ЗЗД ли е противоправното поведение на ответника да представлява престъпление и да е санкционирано като такова с влязъл в сила акт на наказателен съд”, поради което по този въпрос не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. Неотносими към резултата по спора по атакуваното решение са и въпросите „законно ли е особеният представител да премълчава престъпленията на съдия К. /забранила задвижването на първоинстанционното дело 4 – 5 години /, да не обжалва /това действие/, да става съучастник и да не предава случая на прокуратурата”. Същото се отнася и до въпросите „противоправно ли е ответницата да лъже ищцата, че кантората й се намира близо до АССГ, да не си изпълнява задълженията съвестно и да търси оправдателни мотиви, да се подиграва с човешките й права, да лъже, че охраната не допуска в кантората такива като ищцата”. Освен това тези въпроси са и фактически, а по силата на чл.280 ал.1 ГПК произнасянето само по материалноправни или процесуалноправни въпроси е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация М. П. П. разноски няма да бъдат присъдени, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV „В” въззивен състав, № 2383 от 23.ІІІ.2016г. по гр.д № 8228/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: