О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 499
София, 04.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 734/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Я. срещу решение № 542 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 3671/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.06.2011 г. по гр.д.№ 57/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.407 ТЗ (отм.) за разликата над 20 000 лв. до пълния му размер от 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.01.2005 г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона. В инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 се твърди, че ВКС изостава в практиката си относно прилагането на чл.52 ЗЗД, като присъжда значително по-ниски размери на обезщетенията спрямо тези от САС, като по този начин се нарушавал чл.5 ГПК за спазване на чл.5 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението САС е нарушил Конституцията на Република България. При определяне на размера на обезщетението за действително претърпените вреди САС постановил решението си в противоречие с решение № 749/05.12.2008 г., ВКС, ТК. Развити са и доводи, че икономическата конюнктура е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователни покрития, който в случая за едно пострадало лице е 700 000 лв., а за 2012 г. – в размер на 1 000 000 лв. , а за две и повече – 5 000 000 лв.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по жалбата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Ищецът е управлявал л.а, като по вина на застрахован при ответника водач настъпило ПТП, при което от получения удар отзад на автомобила получил камшичен удар, повърхностна травма на предмишниците, болка при опипване, ограничен обем на движение в двете ръце. Болките във врата продължили 20 дни, направени снимки на шийни прешлени, изтръпването на ръцете, към китките и дланите – 30 дни. Тези оплаквания, макар и по-леки, продължавали и досега. Дискретна слабост в захвата на двете ръце, намалена чувствителност н областта на 5 и 6 пръст. Окончателна диагноза – шийна спондилоза и остеохондроза.
Ответникът по касация [фирма] оспорва наличието на предпоставките за касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед редовността й.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в телесни увреждания. Решаващият състав е съобразил уврежданията, изразяващи се в получена след камшичен удар повърхностна травма на предмишниците, ограничен обем на движение в двете ръце, продължителността и интензитета на свързани с тях болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение, както и поставената окончателна диагноза шийна спондилоза и остеохондроза.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай.
Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице процесуалните предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 542 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 3671/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: