О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 05.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.04. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 734 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат К. И. , с вх.№А887 от 25.07.2012 г. на Окръжен съд [населено място], срещу решение от 21.06.2012 г.по в.гр.д.№127/2012 г. на Окръжен съд [населено място], в частта, с която след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.трето ЗЗД за сумата 21 828.80 лв., така предявеният иск е уважен, като касаторът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма] К. сумата 21 828.80 лв., представляваща изплатена от него продажна цена на отпаднало основание. За да отхвърли иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД районният съд е приел, че сключеният между страните договор за покупко –продажба , материализиран във фактура №68/01.11.2010 г., не е развален с писмено заявление, отправено от касатора, ответник по делото. С обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел, че ответникът –продавач е неизправна страна по сделката, като е доставил само част от договореното количество слънчоглед, но с издаденото от него кредитно известие на основание чл.115, ал.1 ЗДДС, той е направил изявление за разваляне на договора, а ищецът се е съгласил с това негово волеизявление, поради което договорът е развален по взаимно съгласие.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск, р.п. неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда довода, че с приемането от въззивния съд, че договорът е развален по взаимно съгласие, той се е произнесъл по факти, които не фигурират в исковата молба на ищеца. Счита, че съдът е презюмирал факта, за разваляне на договора по взаимно съгласие, след като не е доказано направено от него като ответник изявление за разваляне на договора. Позовава се и на допуснато нарушение на чл.115, ал.1, ЗДДС. Подържа допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК., като формулира като значими за изхода на делото следните процесуални правни въпроси:1.”Допустимо ли е съдът да се произнася по факти, които не са въведени като основания на исковата молба от ищеца”; 2.”Допустимо ли е да се презюмира съществуването на факти, без да е установено изрично съществуването им”, както и материалноправния въпрос: „Дали самото кредитно известие представлява изявление за разваляне на сключен договор между търговци, или изявлението за разваляне трябва да бъде направено отделно и предварително преди издаване на известието”, като по този въпрос подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва [фирма] не взема становище .
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Не е налице подържаното основание за вероятна недопустимост на обжалваното решение. Въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск. Той не е нарушил принципа на диспозитивното начало, защото не се е произнесъл извън предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, като го е разгледал именно на подържаното от ищеца правно основание по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД. А дали съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба факти обуславят изводите на съда за отпаднало основание за задържане на изплатената на ответника цена, поради прекратяване на договора по взаимно съгласие по смисъла на чл.55, ал.1, предл. първо на ЗЗД, е въпрос на правилна правна квалификация на предявения иск, а не на недопустимост на обжалваното решение- в същия смисъл вж.ТР-2-2012-ОСГКТК.
Формулираните процесуалноправни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на правните въпроси като основание за селектиране на касационната жалба се определя от правните изводи на съда, а не от конкретната фактическа обстановка, въз основа на която те са направени. Поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са фактологически обосновани, а не са относими към направените от съда правни изводи за развалянето на сключения договор по взаимно съгласие. Приетия от съда начин на разваляне на договора представлява негов правен извод за упражнените от страните защитни средства на породените от неизпълнението на договора техни права, а не представлява факт, който те са длъжни да наведат в исковата си молба. По тези съображения питанията на касатора, в които приравнява правните изводи на съда на правнозначими факти, непосочени от страните, не могат да имат значение за евентуалното произнасяне на съда извън предмета на спора.
Не е налице и подържаният допълнителен критерии за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с приложената съдебна практика. Във всички приложени съдебни решения е застъпен принципът за задължението на съда да се произнесе по предмета на спора, въведен от страните чрез основанието и петитума на иска. Конкретното проявление на този принцип зависи във всеки отделен случай от конкретните факти и обстоятелства, въведени от страните, поради което липсва идентичност между разрешените в тях правни казуси и процесният.
Поставеният материалноправен въпрос за значението на кредитното известие като средство за разваляне на договора сам по себе си не е обосновал правните изводи на съда. За да приеме, че договорът е развален, съдът се е позовал и на фактическите действия на ответника, а именно връщане на сумата от 10 000 лв., като част от изплатената от купувача цена, срещу която ответникът-продавач не е престирал стока. При това и подържаното допълнително основание за достъп до касация въобще не е мотивирано с предпоставките на т.4 на ТР 1-2010-ОСГКТК, а именно: произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.06.2012 г.по в.гр.д.№127/2012 г. на Окръжен съд [населено място], в частта, с която [фирма] е уважен искът на [фирма], [населено място] срещу А.-2005” Е. с правно основание чл.55, ал.1,предл.трето ЗЗД за сумата 21 828.80 лв., представляваща изплатена от ищеца цена на закупен слънчоглед на отпаднало основание.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: