О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
499
София, 06.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.10 . две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕАВ
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 423 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК, по повод подадена частна жалба от ”Ф” О. гр. П. с вх. №3936 от 29.04.2009 год. на ВКС против определение №206 от 14.04.2009 год. по ч.т.д. №201/2009год. на ВКС, І Т. О., с което е прекратено производството по частната му жалба срещу определение на Пловдивския апелативен съд, с което въззивният съд е оставил без уважение частната въззивна жалба на жалбоподателя “Ф” О. гр. П. против определение №143 от 06.11.2008 год. по гр.д. №68/2008 год. на П. окръжен съд, постановено по реда на чл.140 ГПК, с което той е оставил без уважение наравеното от частния жалбоподател възражение за прихващане с извършени от него подобрения в имота, предмет на иска. В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че определенията, постановени по реда на чл.140 ГПК не подлежат на обжалване, а са оттегляеми по реда на чл.253 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото в противоречие на закона и доказателствата по делото е прието, че то не е преграждащо.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Определението по чл.140, ал.1 ГПК, с което съдът се произнася във връзка с подготовката на делото в закрито заседание, не подлежи на самостоятелно обжалване. Правилно тричленният състав на ІТ. О. е приел, че то е оттегляемо по смисъла на чл.253 ГПК, а не обжалваемо. С това определение съдът се произнася не по съществото на делото, а по процедурни въпроси за редовността и допустимостта на предявените искове, за допустимостта и относимостта на исканите доказателства, както и по други предварителни въпроси, които евентуално ще залегнат в доклада по делото/арг.чл.140, ал.3 ГПК/. По правната си същност се приближава до тези определения по движението на делото, поради което може да бъде изменяно или отменяно, от съда, който го е постановил. Доколкото обаче с него съдът възпрепятства упражняване на процесуални права от значение за решаването на спора, правилността му ще се отрази на решението по същество.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че с обжалваното определение се прегражда възможността му да упражни правото си на задържане. Възражение за право на задържане не е направено от ответника нито на основание чл.90 ЗЗД, нито на основание чл.72, ал.3 ЗС. Доколкото е направено възражение за прихващане със стойността на извършените от жалбоподателя подобрения, евентуалното му право на задържане ще обезпечава едно неликвидно вземане, от което не зависи уважаването на предявените от ищеца искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 във вр. с чл.34 ЗЗД и алтернативен такъв с правно основание чл.87,ал.1 във вр. с ал.3 ЗЗД., поради което насрещните права на ответник трябва да бъдат упражнени чрез насрещен иск.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №206 от 14.04.2009 год. по ч.т.д. №201/2009год. на ВКС, І Т. О.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: