О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
[населено място], 07.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2750/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 215 от 15.05.2015г., постановено по в.гр.дело №2015/2015г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение №6 от 3.02.2015г. по гр.дело №824/2013 г. на Районен съд – [населено място].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С потвърденото от въззивният съд решение на Районен съд – [населено място] е признато за установено, че [фирма] не дължи на касатора сумата от 20 342.40 лв., представляваща цена на електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/19.11.2013 г., с която е коригирана сметката на дружеството – потребител за минали периоди от 2.05.2013 г. до 25.07.2013 г. Въззивният съд е препратил към мотивите на решението на районния съд на основание чл.272 ГПК, като е изложил и собствени фактически констатации и правни изводи. Приел, че на ищеца е съставен констативен протокол № 81691/25.07.2013г. и след констатация за въздействие върху СТИ, последното е била демонтирано и изпратено за метрологична експертиза. От констативен протокол № 868/1.2.2013г. се установява манипулация на СТИ, в резултат на което то е отчитало по-малко количество енергия от реално консумираната. Съдът е приел също, че няма доказателства въздействието върху СТИ да е извършено от ищеца. Няма доказателства констативния протокол от 25.07.2015г. да е подписан от представител на дружеството – потребител на ел. енергия, поради което като частен документ, удостоверяващ изгодни за доставчика на ел.енергия факти, констативния протокол няма обвързващо дружеството материална доказателствена сила. Коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия, само въз основа на факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното й отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Според съда, установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника – доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди наличие на действия или бездействия на ищеца, които влияят върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Съдът също е приел, че измененията в ЗЕ – чл. 98а, ал.2, т.6 и на чл.104а, ал.2, т.5, влезли в сила от 17.7.2012г. действат за напред и не налага отпадане на даденото тълкуване с практиката на ВКС, че за доставчика не съществува възможност да коригира сметки за минал период от време, въз основа на клаузи от ОУ, приети от самия него и обвързващи потребителя, обявени за неравноправни по смисъла на чл. 143, т.6 и т.8 З. и поради това нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД.
Предвид периода, за който е извършена корекция на сметката за ел. енергия на потребителя и с оглед мотивите на въззивното решение единственият конкретно формулиран материално правен въпрос, свързан с основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК: „Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката със ЗИДЗЕ обн. в ДВ бр. 54/2012 г.“ е включен в предмета на спора, поради което е осъществен основният критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., I т.о., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., II т.о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т.о., според която, с измененията с ДВ бр. 54/2012 г. на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
В конкретния случай касаторът се позовава на ОУ към договора, одобрени с решение на Д. 014 от 10.05.2008г. и решение на ОУ 013 от 10.05.2008г. Според приетото в решение № 173 по т.дело № 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., с изменението на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ , в сила от 17.07.2012г., като необходимо задължително съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане в съдържанието им и на реда на уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и заварените от новата уредба ОУ. Неизпълнение на задължението на крайния снабдител по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ не му дава основание да извърши корекция на сметката за минал период от време при неточно измерване от СТИ.
С оглед изложеното, приетото от въззивния съд, в хипотеза на установено неправомерно въздействие върху СТИ, при което то отчита по-малко от консумираната електроенергия, при приложени при действието на приети в ОУ в сила от 2008г. правила, съдът правилно се е позовал на дадените в практиката на ВКС разрешения до изменението на ЗЕ, считано от 17.07.2012 г.
Що се касае до позоваването на критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос според дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215/ 15.5.2015г., постановено по в.гр.дело № 1229/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: