О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
[населено място], 09.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№787/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М. и. л.“ , дружество, регистрирано съгласно законите на Република Кипър против решение №1629/27.07.2016г. по в.т.д.№2706/16г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение въззивната му жалба срещу решение №104 от 22.01.2015г. по т.д.№4028/2011г. на Софийски градски съд,с което е отхвърлен предявеният от дружеството на основание чл.694 ал.1 от ТЗ отрицателен установителен иск за признаване за установено несъществуването на вземане на [фирма] срещу несъстоятелния длъжник [фирма] в размер на 810 173,60 лв.,представляващи неустойка по анекс от 20.01.09г. към договор за строителство от 21.08.08г.,прехвърлено с договор за цесия от 23.06.10г. и вземане в размер на 22 206,87 лв.,представляващо обезщетение за забава за периода 22.09.10г.-27.12.10г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на извода на апелативния съд по единственото въведено от въззивника възражение,че в производството по чл.694 ТЗ синдикът не е легитимиран да участва. Твърдейки противното,касаторът се аргументира с разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ /ред.ДВ бр.38/2006г./,от която прави извода,че установителното действие на решението не може да се разпростира спрямо неучаствало в процеса лице.
Ответникът [фирма] счита ,че не са налице сочените от касатора предпоставки да допускане до касационно обжалване на въззивното решение,а по същество – твърди неоснователност на изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
Ответникът [фирма] /н/ възприема становище за допустимост на обжалването и за основателност на оплакванията за неправилност.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
С исковата молба „М. и. л.“ Кипър, в качеството му на кредитор на [фирма]/н/, е оспорил вземанията на [фирма] към несъстоятелното дружество,предявени в производството по несъстоятелност в общ размер 832 280,47 лв. и включени в допълнителния списък на приетите вземания с определението на съда по чл.692 ал.4 ТЗ. С постановеното първоинстанционно решение искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано от дружеството в несъстоятелност и от ищеца. Като единствен довод във въззивната жалба на последния срещу правилността на решението на СГС е посочено,че производството по делото се е развило без участието на синдика на [фирма]/н/,като за обосноваване тезата на страната за задължителност на участието му са изложени аргументи от разпоредбите на чл.637 ал.3 ТЗ и чл.658 ал.1 т.7 ТЗ. За да приеме жалбата на този въззивник за неоснователна, Софийски апелативен съд се е произнесъл по това единствено възражение в съответствие с разпоредбата на чл.269 изр.2 ГПК.Коментирал е наличието на постоянна и непротиворечива задължителна съдебна практика на касационната инстанция,приемаща,че в производството по предявен иск по чл.694 ТЗ синдикът на несъстоятелния търговец не е легитимиран да участва нито в лично качество /като орган на несъстоятелността/,нито в качеството на представляващ дружеството-длъжник,каквото му е предоставено по силата на чл.658 ал.1 т.7 ТЗ. Изложил е съображения за този извод, основани на липса на материална легитимация на синдика като страна по оспорваното облигационно правоотношение,на свой ред обуславяща и процесуалната му легитимация като страна в производството , както и на липсата на установена по законодателен път възможност синдикът да участва като процесуален субституент по отношение защитата на конкретното субективно материално право на длъжника.Търсената от въззивника аналогия на закона с разпоредбата на чл.637 ал.3 ТЗ съдът е намерил за несъстоятелна по аргумент,че процесуалните норми не могат да бъдат прилагани по аналогия.Допълнително е цитирал нормата на чл.694 ал.4 ТЗ /ред.ДВ бр.38/2006г./ , уреждаща изрично законодателно разпростирането на установителното действие на решението по иск с правно основание чл.694 ТЗ и по отношение и на синдика. По тези съображения въззивният съд е заключил,че неучастието на синдика в производството пред първата инстанция не опорочава постановеното от нея решение.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело: Може ли установителното действие на решението да се разпростре върху неучаствало в процеса лице само по силата на закона? и В конкретния случай – предвиденото в разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ установително действие на решението разпростира ли се по отношение на синдика само по силата на закона? Допускането на касационното обжалване се търси в допълнителната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,която се обосновава с необходимост от формирането на съдебна практика за точното приложение на закона и за развитието на правото при регулирането на обществените отношения в производството по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.Конкретен отговор на първия от поставените от касатора въпроси не е даден в атакуваното пред ВКС въззивно решение.Същият е поставен общо и хипотетично,без да държи сметка за специфичния характер на иска по чл.694 ТЗ,предвиден специално във връзка с хода на производството по несъстоятелност на търговец.Вторият въпрос е свързан с позоваването на въззивния съд на разпоредбата на чл.694 ал.4 ТЗ /в редакцията й преди изменението й в бр.105/16г. на ДВ/. Това позоваване няма характер на решаващ извод,който да е обусловил изхода на спора пред въззивния съд. За да приеме,че неучастието на синдика на дружеството в несъстоятелност в производството по отрицателния установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ,не води до порок на първоинстанционното решение /който би могъл да доведе до неговата недопустимост/,съдът е изходил от липсата на предпоставки, по същество придаващи на тази фигура качеството на необходим другар /доколкото синдикът не е страна по оспореното материално правоотношение/.Вторият от аргументите,водещи до решаващия извод, е, че участието на синдика в процеса не е изрично предвидено от законодателя като задължително с изрична процесуална норма,несъобразяването с която би довело до процесуално нарушение,обуславящо незаконосъобразност на постановения от съда акт. Споменаването на разпоредбата на чл.694 ал.4 /ред.ДВ бр.38/2006г./ в решението на въззивния съд е в отношение единствено към обвързващите последици на решението спрямо синдика,доколкото последният,макар и неучаствал в исковото производство, следва да го зачете при последващото изпълнение на правомощията му в производството по несъстоятелност. Самият касатор не се е позовал на посочената правна норма с аргумент,от който да извежда твърдението си за незаконосъобразност на първоинстанционното решение,от което следва,че поставеният въпрос и не е бил въвеждан в предмета на въззивното обжалване. Това налага извода,че поставените в изложението въпроси нямат характер на правни по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС и поради това – не осъществяват общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице основание за приложението и на посочената допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.Обосноваването й е схематично и несъобразено с критериите,въведени с т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.По търсения индиректно с поставените въпроси отговор на такъв,свързан с необходимостта от и задължителността на участието на синдика в производство по иск по чл.694 ТЗ /до изменението на ал.4 на чл.694 ТЗ с ДВ бр.105/16г. с въвеждането на изричната норма,предвиждаща за него такова задължение/ е налице задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 155/13.10.2011г. по т. дело № 652/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 190/09.12.2011г. по т. дело № 976/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 226/23.02.2012г. по т. дело № 489/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 22/14.03.2012г. по т. дело № 663/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 5/21.02.2012г. по т. дело № 90/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 3/23.02.2012г. по т. дело № 652/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 35/24.04.2012г. по т. дело № 844/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др., която еднопосочно и непротиворечиво приема,че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ – нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, нито може да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. Наличието на такава практика и съобразяването на въззивното решение /постановено преди изменението на чл.694 ал.4 ТЗ/ с нея е основание за неприложимост на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд,състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №1629/27.07.2016г. по в.т.д.№2706/16г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.