О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 05.05.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №242/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Апелативна прокуратура – София срещу решение от 17.11.2009г. по гр.д. № 310/2009г. на Варненскиапелативен съд, в частта му, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че със същото са разрешени материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който разрешаван е противоречиво от съдилищата.
Ответникът П. П. П. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 22.05.2009г. по гр.д. №20/2009г. на Окръжен съд – Търговище, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на П. П. сумата 6000 лева неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 30 000лева, като му е присъдил и лихва върху присъденото обезщетение. Съдът, като е установил, че с присъда по НОХД№18/2003г. на Варненски военен съд, жалбоподателя е оправдан за извършването на престъпление по чл.339, ал.1 НК-за това че през периода 1995г. до 10.11.1997г. е придобил и държал боеприпаси без разрешение, като наказателното производство е образувано 1999г., му е присъдил обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от незаконно обвинение по справедливост. Съдът е съобразил обстоятелствата, че същият е останал без работа за продължителен период от време след дисциплинарно уволнение, което е довело до значително влошаване на психологическото и физическото му здравословно състояние –исхемична болест на сърцето и стенокрдия, както и , че същият е станал затворен и неконтактен.
В изложение към касационната си жалба Прокуратурата на Р. Б. поддържа като основание за допускане на касационното обжалване разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът за справедлино обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС. Представя решение от 04.02.2004г. по гр.д. №204/2002г. на ВКС, в което е определен друг размер на обезщетение.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на соченото от жалбоподателя основание – чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като не е налице противоречие на разрешения правен въпрос с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, в който случай само би било налице визираното по-горе основание за допускане на касационно обжалване, съобразено и с даденото тълкуване на тази правна норма в т.2 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Доколкото жалбоподателят се позовава и на дадено разрешение на поставения въпрос в решение на състав на ВКС, то същото би съставлявало основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, ако на правният въпрос за “справедливо” обезщетяване на вреди от незаконно обвинение, в решението е дадено противоречиво разрешаване. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС. В практиката си ВКС приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с тази практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца имуществени вреди, които също се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване, за да се извърши еднакво тълкуване на правната норма на чл.52 ЗЗД, тъй като при формиране по вътрешно убеждение на съда на решение за размера на дължимото се обезщетение се налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2, т.2 ЗОДОбВ по справедливост се изисква преценка с оглед на конкретния случай.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-2 ГПК на решение от 17.11.2009г. по гр.д. № 310/2009г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД по жалба на Апелативна прокуратура – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: