ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 499
София, 30.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 136/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” О. – г. П. срещу Решение № 1* от 2. ХІ.2009 г. по гр.д. № 2047/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Решение № 183 от 19.V.2009 г. по т.д. № 460/ 2008 г. на Карловски районен съд, с което е уважен искът по чл. 135 ЗЗД, предявен от М. ” О. – г. П. срещу В. Г. К. – от г. П. и Л. С. К. – от г. К. и е постановено друго, с което е отхвърлен искът за обявяване за недействителен по отношение на ”М” О. – г. П. на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 45, том ІІ, рег. № 3* д. № 220/ 2006 г. на нотариус № 99 С. Р. , с който В. Г. К. дарява на Л. С. К. ? ид.ч. от описания недвижим имот, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение относно допускане на касационно обжалване и в Допълнително изложение жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен/ процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Жалбоподателят обосновава, че с Решение № 1569/18.ІІ.2004 г. по гр.д. № 2576/ 2002 г. на ВКС е направен паралел между правната природа на поръчителството и авала, както и че уреденият в чл. 147 ЗЗД преклузивен срок, не е приложим относно авала с оглед разликата между авала и поръчителството, като в ТЗ липсва изрична уредба за този срок, което поражда въпроса дали 6-месечният срок следва да се прилага субсидиарно и към авала или не. Жалбоподателят излага, че няма съдебна практика на ВКС по този въпрос, като във всяко от решенията, които засягат срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, става дума за договори, не и за абстрактни сделки – Р. № 716/12.V.1955 г. по гр.д. № 2145/ 1955 г., Р. № 351/12.VІ.1995 г. по гр.д. № 2635/1994 г., от което индиректно следва изводът, че е незаконосъобразно приложението на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД към авала. Иска да се допусне касационно обжалване по въпроса: липсата на уредба в ТЗ на преклузивния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, означава ли, че към менителничното поръчителство субсидиарно следва да се прилага тази разпоредба, като поддържа, че посочената разпоредба следва да не се прилага субсидиарно. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Г. К. – – от г. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, позовава се на съдебна практика по приложението на чл. 147 ал. 1 ЗЗД, възразява и по основателността на жалбата по същество, а ответницата по касационната жалба Л. С. К. – от г. К. не изразява становище по същата, нито по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД, който иск е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска по чл. 135 ЗЗД, съдът е изложил, че на 28. ХІІ 2004 г. В. К. е подписал, като авалист, запис на заповед за 120 000 лв., с падеж 15.І.2005 г., по който поемателят “М” О. – г. П. се е снабдил на 24.І.2006 г. по ч.гр.д. № 182/ 2006 г. на ПРС с изпълнителен лист за сумата 83 114.90 лв. солидарно срещу издателя “Б” О. – г. К. и авалиста В. К. и е образувано изп.д. № 209/2007 г. на ЧСИ. Съдът е посочил, че след настъпване падежа на задължението на 15.І.2005 г. по записа на заповед, за изпълнение на което авалистът е бил поканен с нот.покана, връчена му на 21.І.2005 г., на 24.ІІІ.2006 г. е осъществена сделката, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. Направил е извод, че съгласно чл. 147 ал. 1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца, а към момента на сделката 24.ІІІ.2006 г. няма доказателства кредиторът да е предявил иск срещу длъжника преди молбата му от м.І.2006 г. за издаване на изпълнителен лист, следователно към 24.ІІІ.2006 г. менителничният поръчител не е останал задължен към кредитора след падежа на главното задължение. Като е заключил, че ответникът К. няма качество на длъжник на кредитора ”М” О. , съдът е приел, че поемателят по записа на заповед “М” О. , не може да получи удовлетворяване от прехвърленото от К. имущество, защото правото му да търси изпълнение от менителничния поръчител, е преклудирано на основание чл. 147 ал. 1 ЗЗД, прехвърлителната сделка вече не би могла да уврежда поемателя поради изтичане на 6 – месечния срок от падежа на задължението и непредявяване на иск от кредитора против длъжника, за да запази и солидарно отговорния поръчител.
По изложения разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос за приложението на чл. 147 ал. 1 ЗЗД по отношение на поръчител – авалист на запис на заповед, жалбоподателят поддържа, че няма практика, затова иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Междувременно с Решение №120/ 2010 г. по т.д. № 988/ 2009 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, поради което има задължителен характер, по въпроса за приложимостта на правилото на чл. 147 ал. 1 ЗЗД към менителничното поръчителство, е прието, че поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, не се прилага към менителничното поръчителство принципът на акцесорност на договора за поръчителство, установен от чл. 147 и 148 ЗЗД, с изключението по чл. 485 ал. 2 in fine ТЗ, поради което за менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146 ал. 3, 147 и 148 ЗЗД.
Въззивното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 135 ЗЗД поради това, че ищецът няма качество на кредитор спрямо ответника К негов длъжник, защото ищецът не е запазил правата си спрямо авалиста с предявяване на иск против длъжника в 6-месечен срок от падежа на главното задължение, съгласно чл. 147 ал. 1 ЗЗД, противоречи на посочената създадена задължителна съдебна практика. Затова следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Поради изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 2. ХІ.2009 г. по гр.д. № 2047/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС държавна такса 90.38 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за ДТ в седемдневен срок от съобщението и да представи платежен документ, при неизпълнение на което задължение производството по делото ще бъде прекратено.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: