Определение №5 от 10.1.2011 по ч.пр. дело №837/837 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
С., 10,01,2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 347 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14081/25.ІІ.2010 г. на [фирма] – С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІІ-В от 21.ХІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 2396/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ІІ ГК, 77-и с-в, от 22.Х.2009 г. по гр. дело № 1407/08 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор – „на основание чл. 9 ЗЗД във вр. 288 ТЗ и чл. 294, ал. 1 ТЗ” – да заплати на [фирма]-Б. сума в размер на 18 598.11 лв. като остатък от неизплатено възнаграждение по сключен помежду им договор за изработка във вр. с издадената от изпълнителя ф/ра № [ЕГН]/5.Х.07 г., както и мораторна лихва – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ – върху посочената главница в размер на сумата 1 400.42 лв. за периода от фактурирането и до подаване на исковата молба, а също и съдебно-деловодни разноски в полза на последното д-во в размер на 3 799.94 лв.
Единственото оплакване на касатора [фирма] С. е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане но от друг състав на първостепенния съд, който повторно „да извърши процедурата по връчване на искова молба на ответника /настоящ касатор/ и да му даде възможност да депозира писмен отговор и да направи доказателствени искания”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона /чл. 133 ГПК/, както и за развитието на правото, свеждащ се до преклудиране на възможността му да сочи доказателства пред въззивната инстанция в хипотеза, когато вместо по конкретното дело пред първостепенния съд, означено като № 14707/08 г., той бил получил „две призовки – за връчване на исковата молба и за дата на първото съдебно заседание – касаещи различни дела, с различни номера по описа на първоинстанционния съд” – по гр.д. № 14707/08 г., а така също и по гр.д. № 1407/08 г. на СРС, 77 с-в.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]–Б. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая съставът на СГС с нарочното си определение от з.з. на 31.ІІІ.2009 г., постановено в пр-во по реда на чл. 267 ГПК, е указал на страните по делото за процесуалната забрана по чл. 266, ал. 1 ГПК те да твърдят нови обстоятелства, както и да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство – независимо от главното твърдение във въззивната жалба на [фирма]-С., че възможността му да подаде отговор по реда на чл. 133 ГПК на исковата молба на [фирма]-Б. по една или друга причина се е оказала осуетена, т.е., че са съществували особени непредвидени обстоятелства, на които се дължи пропускът му да поиска и представи доказателствата, чието събиране въззивният съд е отказал.
Настоящият състав на ВКС намира, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК в случая не налице, независимо от обстоятелството, че разпоредбите в същия, отнасящи се до т.нар. „концентрационно начало в процеса”, в съвкупност представляват нов правен институт, който тепърва предстои да се развива. Доколкото обаче пред въззивната инстанция настоящият касатор изрично е правил искане за обезсилване на първоинстанционното решение – като процесуално недопустимо на горепосоченото основание, отнасящо се до преклузиите по чл. 133 ГПК, практически е релевирана вероятност недопустимо да се окаже и решението на СГС по съществото на облигационния спор. С оглед това и по съображения от финалната част на текста по т. 1 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, ще следва да се приеме, че е налице приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 21.ХІІ.09 г., постановено по гр. дело № 2396/09 г.
У К А З В А на касатора [фирма] – С., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Е. С. от САК с посочен по делото съдебен адрес в[населено място], ул. „Бигла” № 8А, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да бъде представено в канцеларията на ТК на ВКС банково бордеро за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса, определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на сумата 399.97 лв. /триста деветдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първото отделение от ТК на ВКС: за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 347 по описа за 2010 г.

Scroll to Top