4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5
София, 10.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 686 /2012 год.
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 452 от 12.9.2013 г, постановено по гр.дело № 686/2012 г, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение от 20.3.2012 г на Софийски градски съд, постановено по гр.дело № 1914/2009 г в обжалваната му част.
В срока по чл.248 ал.1 е постъпила молба от ответникът по касация [фирма], представлявано от управителя М. К. чрез пълномощниците на дружеството адв.М. Б. и адв.Ж. К. за присъждане на сторените в производството по чл.288 от ГПК разноски в размер на 30 000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, доказателства, за които са представени по делото.
Ответникът по молбата Е. за подпомагане на българския манастир „Св.В. Г. З. и Скита Достойно ест в С. гора-А.” оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище, депозирано чрез пълномощниците му адв.С. Д. и адв.В. Г..Подържат, че молбата е неоснователна, предвид липсата на представен списък за разноските по чл.80 от ГПК, както и поради обстоятелството, че своевременно не са представени доказателства за това, че същите действително са сторени от страната.Респ. молят да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК поради прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът по молбата [фирма] не взема становище по същата.
Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното:
С отговора срещу подадената касационна жалба молителят е направил искане за присъждане на разноски, сторени за тази инстанция.Отговорът е депозиран на 17.7.12 г.На 12.10.12 г са представени доказателства за това, че те са действително заплатени от ответната страна : фактура, платежно нареждане и извлечение от банковата сметка на адв.Б. за получена сума, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Молбата е процесуално допустима.
Съгласно т.8 от задължителните разяснения, дадени с ТР № 6/2012 г на ОСГТК допълването на съдебното решение /определение се предприема когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет.Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран в определените от ищеца рамки.Претенцията за разноски макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос по който се произнася само ако е сезиран.В чл.248 ал.1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му относно разноските.Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски.Разгледаната правна характеристика за допълване на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване на непълноти при формиране волята на съда.Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 от ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в частта, относно разноските. Настоящият случай е такъв, тъй като се касае за пропуск на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноски в производството по чл.288 от ГПК.
Искането за допълване в частта за разноските е направено своевременно с отговора на касационната жалба-поради което е неоснователно възражението на ответника по молбата, че същото не следва да се уважи като незаявено в срок.Действително доказателства за сторените разноски са представени в по-късен момент, но това единствено рефлектира върху основателността , а не върху допустимостта на искането по за допълване.Следователно налице са всички законовоизискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на касатора по реда на чл.78 ал.3 от ГПК.Представени са писмени доказателства, от които е видно, че страната действително е сторила разноски в размер на 30 000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Относно искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК.Съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение основанието по чл.78 ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на спора, която е различна във всеки конкретен случай.След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
По въпроса кога случаят се счита за фактически и правно сложен по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК има утвърдена съдебна практика-определение № 254/31.10.2011 г по т.дело № № 733/2010 г на ВКС, Първо ТО, определение № 323/3.10.2012 г по гр.дело № 303/12 г на ВКС, Първо ГО.Според нея фактическата и правна сложност се определя във всеки конкретен случай в зависимост от обема на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител на съответната страна.
В случая и с оглед конкретните данни по делото следва да се приеме, че е неоснователно направеното от противната страна възражение за прекомерност на запратеното адвокатско възнаграждение.Страната не е изложила правни аргументи водещи до такъв извод, а само е заявила, че размера на адвокатското възнаграждение е завишен.Така заявеното възражение не е установено и поради това, че фактическата и правна сложност на делото като правно съдържание е различно от процесуалното действие-изготвяне на отговор на касационната жалба.Между двете понятия не следва да се допуска смесване и същите не следва да бъдат приравнявани.В случая се касае за вещно правен спор по предявен от ищеца през 1999 г иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на имот от 12 000 кв.м в землището на [населено място].С определението по чл.288 от ГПК, постановено на 12.92013 г е сложен край на този спор при положителен изход за ответника.Фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определена като значителна с оглед повдигнатите от касатора материално и процесуално правни въпроси.При тази съпоставка липсва несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните, права поради което не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, а същото следва да бъде присъдено в цялост.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, I гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Е. за подпомагане на българския манастир „Св.В. Г. З. и Скита Достойно ест в С. гора-А.” да заплати на [фирма] направените пред ВКС разноски в производството по чл.288 от ГПК в размер на 30 000 лв съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.