2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 10.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4752 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
С решение от 17.05.2016г. по ч.гр.д.№5724/2016 г. на СГС, първи брачен състав, постановено в производство по чл.437, вр. чл.435, ал.2 ГПК, е оставена без уважение жалбата на Д. Й. срещу определени от ЧСИ разноски на взискателя в изпълнителното производство в размер на 498,85 лв. Съдът е приел, че това е минимумът по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който не може да се извършва намаление по чл.78, ал.5 ГПК, затова жалбата, с която е отправено такова искане, е неоснователна.
С определение №2971/23.08.2016 г. по ч.гр.д.№3963/16 г. на Софийския апелативен съд е оставена без разглеждане жалбата на Д. Й. срещу посоченото решение на СГС. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК, решението на СГС е необжалваемо.
Предмет на настоящото производство е частна жалба на Д. Й. срещу преграждащото определение на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателката поддържа, че исканията по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на разноските, определени в изпълнителното производство, не следва да се разглеждат по реда на чл.437, вр. чл.435, ал.2 ГПК. Затова в тези случаи ограничението на чл.437, ал.4 ГПК не важи и постановените от съда актове по жалби срещу определените от ЧСИ разноски на свой ред подлежат на обжалване пред по-горен съд.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение, постановено от апелативен съд по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, което подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Редът за защита срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител е по чл.435-чл.438 ГПК. Този ред предвижда произнасяне от окръжния съд като контролна инстанция с решение, което не подлежи на последващ съдебен контрол.
В съдебната практика има спор по въпроса дали по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежат на обжалване всякакви актове на съдебния изпълнител, с които се определят разноски /например покана за доброволно изпълнение, определение за прекратяване на изпълнителното производство/ или само постановлението за разноските. Това е един от въпросите, по които е образувано тълкувателно дело №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, по което все още няма постановено тълкувателно решение. Какъвто и да е изходът на това дело обаче, то няма да има значение за настоящото частно производство. Дори да се приеме, че всякакви актове на съдебния изпълнител по определяне на разноските на страните в изпълнителното производство подлежат на обжалване пред съда, включително съобщение за дължимите разноски, както е в настоящия случай, то няма да се промени предвиденият от закона ред, по който могат да бъдат разглеждани жалбите срещу тези актове, а това е редът по чл.435- чл.438 ГПК. В настоящия случай този ред е изчерпан, както правилно е констатирал апелативният съд, затова обжалваното в настоящото производство прекратително определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2971/23.08.2016 г. по ч.гр.д.№3963/16 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: