О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5
София, 10.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2357 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] чрез адв. М. Г. срещу решение № 1085/11.05.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, Шести състав по т.д. № 227/2017 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/ в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата 289515.67 лв., представляваща дължими застрахователни обезщетения по застрахователна полица „финансови загуби“ по договор за финансов лизинг, ведно със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното й погасяване.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: „1. Относно предпоставките за прекъсване на погасителната давност по чл. 116, б. „а“ ЗЗД“ когато изявлението за признание е направено от мним представител и подлежи ли на преценка това изявление според разпоредбата на чл. 301 ТЗ? 2. Относно съдържанието на изявлението за признание на вземане по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. 3. Относно реда по който следва да бъде заявено противопоставяне по см. на чл. 301 ТЗ в хипотезата на иницииран съдебен спор?“ За първите два въпроса се твърди произнасяне от САС в противоречие с цитирана задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, а за третия въпрос, че разрешението му е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, с оглед непоследователното възприемане от съда на реда, по който следва да бъде направено възражението по чл.301 ТЗ – съдебен или извънсъдебен.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявените искове на [фирма] срещу ЗД [фирма] САС е приел, че банката с договор за банков кредит № 88/21.04.2008 г. е предоставила на [фирма] кредит в размер на 1000000 евро със срок за издължаване 30.10.2013 г. за финансиране на покупка и отдаване на МПС и друго оборудване на лизинг по договори – до 80% от покупната стойност на всяко МПС или друго оборудване. Вземанията на банката по договора били обезпечени с договор за особен залог от 21.04.2008 г., по силата на който кредитополучателят учредил в полза на банката залог на съвкупности от бъдещи вземания на залогодателя по договори за лизинг, финансирани от банката и залог на съвкупност от вземания по разплащателни сметки в лева и валута на залогодателя, както и съвкупност от бъдещи движими вещи, представляващи МПС и друго оборудване. В съответствие с клаузите по договорите за банков кредит и договора за залог, заемодателят е сключил със ЗД [фирма] договори за застраховка с полица от 19.04.2004 г. за застраховане на финансови загуби по договори за лизинг на МПС, конкретизирани с отделни добавъци, издавани на основание полицата, като един от покритите рискове е загуба на приходи за застрахования, поради неплащане на дължимите вноски от лизингополучателя по съответния договор за лизинг. САС е обсъдил доказателствата за сключените договори за лизинг, вписани в издадените добавъци и е приел, че в изпълнение на задължението си по застрахователния договор [фирма] ежемесечно уведомявало застрахователя за броя на месечните лизингови вноски, неизплатени от лизингополучателите по подробно описаните седем договора в добавъците. С оглед настъпване на уговореното в полицата застрахователно събитие [фирма] е заявило претенции пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение по посочени договори за лизинг, застраховани при застрахователя. В разменена кореспонденция между [фирма] и застрахователя последният предоставил списъци на предявените претенции като с покана от 31.07.2013 г. банката е поканила застрахователя да изплати всички платими застрахователно обезщетения по цитираните полици и добавъци към тях. САС е приел, че добавъците по всеки един от договорите за лизинг не са били подписани от представляващия застрахователното дружество, но валидирането на действията, извършени без представителна власт е било осъществено в хипотезата на чл.301 ТЗ. Основанията за това според САС са, че във връзка с отправената от застрахования по полицата претенция за заплащане на обезщетение представителите на страните са подписали приемателно-предавателни протоколи за предаване на посочените в чл.10.4 от договора документи, тези доказателства са представени с исковата молба и не са оспорени от ответника. При тези данни и с оглед показанията на свидетел М. Б. – техническия секретар на лизингодателя, че е подписала и представила приложените документи на служители на застрахователя САС е приел, че липсва противопоставяне от страна на застрахователя „веднага след узнаването“ – в случая с подписването на приемателно-предавателните протоколи срещу уговорката във всеки един от тези добавъци, гласяща, че правата по този добавък се прехвърлят в полза на [фирма], което е знак на мълчаливо съгласие, че плащането на обезщетение се дължи не на застрахования, а на посоченото от него трето лице. САС е приел за неоснователно възражението за изтекла давност, с изключение вземанията по договор за лизинг № 289/01.10.2008 г., за който искът е отхвърлен и в тази част решението на СГС не е обжалвано. За останалите вземания по договорите, според САС, не е изтекла погасителна давност, с оглед противопоставяното основателно твърдение за прекъсване й в хипотезата на чл.116 б.“а“ ЗЗД с извънсъдебно признание от ответника на вземанията на ищеца. За този извод САС се е позовал на изявление от името на застрахователното дружество подписано от главния счетоводител – писмо изх. № 945/15.03.2012 г., в което са описани заведените претенции за настъпили застрахователни събития по договор за финансов риск към 31.12.2011 г. и с което писмо се потвърждават дължимите суми, посочени в приложение № 3, а според справката в приложението това са конкретни суми по конкретни договори. С оглед на тази справка, според САС, изявлението на главния счетоводител на ответното дружество в цитираното писмо съдържа ясно и недвусмислено изразено признание на съществуващи в полза на застрахования [фирма], респ. на третото ползващо се от застраховката лице [фирма], вземания за застрахователно обезщетение за сумите, посочени в справката в приложение № 3 към писмото. Това изявление е адресирано до застрахованото лице – кредитор по договора за застраховка и предвид добавъците към застрахователната полица, ползва и третото лице, на което страните са се съгласили да се плаща застрахователното обезщетение. Посочено е, че изявлението в това писмо изхожда от длъжностно лице, което не е измежду лицата с правомощия да обвързват дружеството в съответсвие с разпоредбите на ТЗ, но при липсата на противопоставяне веднага след узнаване на извършеното признание от страна на управителния орган на застрахователното дружество според САС са настъпилите правните последици по смисъла на чл.301 ТЗ. Изявлението от името на ответното застрахователно дружество, подписано от неговия главен счетоводител е обективирано в писмо, включено в деловодната система на дружеството с изходящ номер, с печат на дружеството, без да е установено застрахователното дружество да се е противопоставило на извършеното от негово име действие, а напротив – в последващо писмо изх. № 1279/04.04.2013 г. на ответното дружество, подписано от директор Р. С. в отговор на запитване на ищеца, относно състоянието на възникнали и предявени претенции и активите на [фирма], финансирани от [фирма] не само не е отречено извършеното от главния счетоводител признание, а е и потвърдено съществуването на претендираните вземания в същия размер. В приложената справка към това писмо са посочени и частично платени претенции по размери и дати.
Първите два въпроса, формулирани от касатора са във връзка със спора, но приетото от САС разрешение във връзка с тях не е в противоречие с цитираната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, че не е оборена презумпцията на чл.301 ТЗ, съгласно която, когато едно лице без представителна власт действа от името на търговец се смята, че търговецът потвърждава извършеното от негово име ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, съобразявайки се с конкретните доказателства по делото във връзка с извършеното изявление от името на застрахователното дружество, подписано от главен счетоводител – писмо изх. № 945/15.03.2012 г., изведено в деловодството на застрахователното дружество и потвърдено с последващо писмо изх. № 1279/04.04.2013 г., подписано вече от директора на дружеството САС е приел, че е налице хипотеза на чл.301 ТЗ, а изявлението за признаване на вземанията по чл.116 б.“а“ ЗЗД е прекъснало давността за същите. В този смисъл разрешението на първите два въпроса е в съответствие, а не в противоречие с цитираната от самия касатор съдебна практика, поради което не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Третият въпрос е необуславящ изхода на спора, доколкото не е обсъждан в този му вид от САС – САС е приел, че застрахователят е узнал за извършеното признание от негово име на претендираните вземания, с писмото подписано от главния му счетоводител, не по време на исковия процес с получаването на допълнителната искова молба, а много по-рано, като това писмо е потвърдено с последващо писмо изх. № 1279/04.04.2013 г., подписано от директора С..
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1085/11.05.2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, Шести състав по т.д. № 227/2017 г. в осъдителната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.