3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№5
София, 10.01. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 186 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. Д., действащ в качеството на едноличен търговец с фирма “Д.-Д. Д.” срещу Решение № 12 от 14.10.2011 год. по т.д.№ 446/2011 год. на Старозагорския окръжен съд.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Позоваването е на противоречие с Решение № 535 от 13.08.2007 год. по т.д.№ 211/2007 год. с което състав на ІІ т.о. на ВКС се по кумулативността на елементите на фактическия състав на чл.82 ЗЗД.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал писмен отговор в който сочи, че липсват основания за допускане на касационен контрол, както и евентуално – че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски.
Настоящият съдебен състав счита, че липсва основание за допускане на касационен контрол поради следното:
Въззивното решение е постановено по жалбите на [фирма] и [фирма] срещу Решение № 439 от 21.04.2011 год. по гр.д.№ 7469/2010 год. на Старозагорския районен съд с която е бил уважен до размера на 10827.10 лв. предявеният от едноличния търговец иск с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 21823.70 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение от [фирма] на договор за превоз на пътници. Всяка една от страните е обжалвала първоинстанционното решение съответно в уважената и отхвърлената част на иска.
Правоотношенията между страните произтичат от сключен през 2004 год. договор за превоз на пътници, действието на който е било продължено до 31.12.2010 год. По силата на този договор [фирма] е осъществявал превоз на работници на [фирма] по маршрута [населено място] – Т. [фирма]. Няма спор, че от началото на м.май 2010 год. ответното дружество е възложило транспортирането на пътниците на друг превозвач. Последователно подържаната му теза е, че договорът с [фирма] не е прекратен. Доколкото, обаче, превозът се извършвал въз основа на предварителни заявки, а такива за исковия период възложителят не е отправял, то в този случай не са налице и пропуснати ползи.
Тълкувайки съдържанието на договора, първоинстанционният съд е приел, че е налице договор с периодично изпълнение, като предварителните заявки имат отношение към определянето на маршрута и графика по който да бъдат извършвани ежедневните превози, а не заявки за всеки конкретен превоз Тъй като такива съгласувани графици са били налице, неправилно [фирма] едностранно е прекратил действието на договора.
Становището на Старозагорския окръжен съд, обусловило и крайният му извод е, че договорът за превоз не е прекратен, поради което и пропуснати ползи от предсрочното му прекратяване не се дължат.
Преди всичко, следва да се отбележи, че цитираното по-горе решение на ІІ то. На ВКС е постановено по реда на ГПК-1952 год., поради което не съставлява задължителна съдебна практика по критериите на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС и не обуславя прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, дори обуславящ правен въпрос да би бил формулиран.
Такъв правен въпрос, който да е обусловил изхода на спора, касаторът не е посочил в изложението си – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Нещо повече, въпросът за елементите от състава на чл.82 ЗЗД няма качеството на обуславящ. Такава характеристика би имал въпросът за действието и прекратяването на договорите с периодично изпълнение, както и тълкуването им, но този въпрос не е поставен, а съдът не може да го въведе служебно.
Предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол. Ще следва да ответника по касация да бъдат присъдени разноски, възлизащи на 200 лв., съобразно представеното адв.пълномощно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 12 от 14.10.2011 год. по т.д.№ 446/2011 год. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 200 лв. (двеста лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.