3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 11.01.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Чаначева т.д. № 335/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на [фирма] –гр. В., с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение № 768/7.10.2016 г. по т.д. № 335/2016 г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Ответникът по молбата – [фирма] –гр. Т., чрез адв. К. Т. е на становище, че молбата е неоснователна, като прави и възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С определение № 768/7.10.2016 г. по т.д. № 335/2016 г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1816/4.11.2015 г. по гр.д. № 2641/2015 г. на Варненски окръжен съд, като висящността на производството, приключила с посоченото определение, е била обусловена от подадена касационна жалба от [фирма], [населено място]. Ответникът по касация – настоящ молител, чрез процесуалния си представител – адв. Н. Банков (преупълномощен от [фирма]) е изявил своевременно искане за присъждане на направените в касационното производство разноски с отговора на касационната жалба. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие № 7198/8.01.2016 г., като е отбелязано, че ответникът по касация дължи възнаграждение в размер на 1500 лв., което следва да бъде платено по банков път в десетдневен срок от издаване на фактурата по настоящия договор по посочена банкова сметка в [фирма]. Към отговора е приложена и фактура, издадена на основание „право на защита съгласно договор 7198/8.01.2016”, и платежно нареждане от 27.01.2016 г. за кредитен превод на сумата от 1500 лв. по посочената в договора банкова сметка с наредител дружеството –молител и получател Адвокатско дружество „В. Ж.”.
Правно и фактически необосновано, ответникът по молбата [фирма], счита, че разноски не се дължат, поради това, че липсвали доказателства за заплащането им. Страната е посочила, че в случая бил представен договор за правна защита, в който фигурира начин на плащане по банков път, но нямало платежни документи удостоверяващи плащането. Д. е фактически неверен – в приложения към отговора на касационната жалба, сключен между ответника и Адвокатското дружество е посочено плащане по банков път и към него е приложено съгласно т. 1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/2012 г. като доказателство за плащане, платежно нареждане за кредитен превод по посочената в договора банкова сметка.
С оглед направеното възражение за прекомерност, съдът след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, при наличие на задължителна практика по чл.280, ал.1 ГПК, която ги разрешава, счита че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. С оглед това следва да бъде намален договорения адвокатски хонорар до нормативно установения минимален размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. Или налице са предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и претендираното от молителя адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., следва да бъде редуцирано до сумата от 500 лв.
При тези фактически данни и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молбата се явява частично основателна и постановеното определение № 768/7.10.2016 г. по т.д. № 335/2016 г. на ВКС, І т.о. следва да бъде допълнено, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като се присъдят разноски в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 768/7.10.2016 г. по т.д. № 335/2016 г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските като:
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 500 лв. –разноски за касационна инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: