Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 16.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.01.2020 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 4350 /2019 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. С. срещу определение № 2576 от 30.07.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 2902 /2019 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане № 2440 /31.05.2019 г. по възз. ч. гр.д. № 361 /2018 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната частна жалба на Г. Д. С. поради неотстранени в срок нередовности – в определения срок не е заплатена дължимата държавна такса.
Въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване на нередовности са връчени на процесуалния представител на Г. Д. С. и съгласно разпоредбата на чл.45,изр.2 ГПК, такова връчване се смята за лично връчване, доколкото не е осъществена хипотеза, визирана в разпоредбата на чл.51,ал.3 ГПК – оттегляне на пълномощното, отказ от упълномощаване и пълномощното да не се отнася до инстанцията, за която е призоваването. Предвидено е, че отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. В посочения чл.51,ал.3 ГПК изрично е уредена и фикцията, че отказът не засяга редовността на връчването. С оглед на изричната и ясна законова уредба, установеното редовно и неограничено упълномощаване на адв. Б. (л.50, гръб) по делото и предвидената в чл.45,изр.2 от ГПК законова фикция, така осъщественото връчване по чл.51,ал.3 ГПК при отказ на адв. Б., удостоверен по надлежния ред, се приравнява на редовно извършено лично връчване на страната. Въззивният съд е подкрепил извода си с позоваване на практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че пълномощията на адвокат Б. не са прекратени (в разглежданите хипотези по чл. 51,ал.3 ГПК), с оглед на което и връчването на 22.04.2019 г. следва да се счита за редовно и изводът на Благоевградския ОС за това е правилен. Следователно, както частният жалбоподател, така и неговият пълномощник са били уведомени за указанията на съда, но не са отстранили в срок нередовностите на частната жалба, поради което разпореждането за връщането и е правилно и следва да бъде оставено в сила.
За пълнота въззивният съд е изложил и съображения, че е неоснователен доводът, че липсата на връзка между страната и нейния процесуален представител е основание да бъде осъществен отказ от връчване и че осъщественото връчване не може да се счита за редовно, както и че е неоснователен доводът, че жалбоподателят е заплатил държавната такса още при връчването на обжалваното определение, тъй като към датата на осъществяването на плащането – на 31.05.2019 г. съдът е бил постановил връщане на частната жалба, поради което и по-късното отстраняване на нейните нередовности е ирелевантно, тъй като преценката се извършва към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е извел следните правни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК:
Отказ на адвокат да получи съдебни книжа, адресирани до страна по делото, която той представлява, винаги ли води до редовното им връчване? При такъв отказ необходимо ли е да бъде извършено повторно връчване на съобщението лично на адресата? Изпълнено ли е надлежно задължението на съда по чл.8,ал.3 ГПК след като упълномощеният адвокат на страната е отказал да получи съдебни книжа, адресирани до негов клиент?
Въпросите са обуславящи доколкото могат да бъдат уточнени до един единствен въпрос, който възпроизвежда хипотезиса, предвиден в разпоредбата на чл.51 ГПК – дали е редовно връчването на съобщения, призовки и книжа на адвокат, който е процесуален представител на страна по делото, в неговата кантора (адвокатско бюро), при което адвокатът не се позовава на визираните в ал.3 на разпоредбата оттегляне на пълномощното (по реда на чл.35), отказ от пълномощие (по реда на чл.35), нито че не е упълномощен за съдебната инстанция, за която е призоваването и отказът му да приеме съобщението (призовката, книжата) е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя. Диспозицията на разпоредбата е ясна : отбелязаният в разписката и удостоверен с подписа на връчителя отказ на адвоката да приеме съобщението (призовката, книжата) не засяга редовността на връчването, връчването е редовно. Разпоредбата на чл.51 ГПК не предвижда визираните във въпроса изключения, нито предвижда повторно връчване, поради което въпросите за това са без значение за конкретния спор (хипотетични са и не са обуславящи).
Както е посочено по-горе въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.45,изр.2 ГПК връчването на адвоката, който е процесуален представител на страна, се смята за лично връчване и това е отговорът на въпроса дали чрез връчване на адвокат е изпълнено надлежно задължението на съда по чл.8,ал.3 ГПК да запознае страната с предмета и движението по делото, отговорът се съдържа в ясна разпоредба на закона, която въззивният съд е приложил.
В допълнението към изложеното следва да се добави и че видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е разрешил обуславящия въпрос в съответствие с установената практика на ВКС, на която се е позовал.
Поради изложеното за яснотата на процесуалните разпоредби (на чл.45 и чл.51 ГПК) и съответствие на разрешението на съда с установената практика на ВКС, следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Частният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност като основание по чл.280,ал.2 ГПК, като твърди, че необосновано е бил лишен от възможност да се запознае с указанията на съда.
Настоящият състав намира, че очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на определението (на мотивите към него).
В случая при запознаване с мотивите на обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Към това може да се добави, че в случая от мотивите и от материалите по делото не се установява частният жалбоподател да е бил лишен от съда от възможност да се запознае с указанията на съда за отстраняване на нередовности. От твърдението на процесуалния му представител – адвокат, че няма връзка с него, отразени в съобщението за отстраняване на нередовности, не може да се направи извод за процесуално нарушение от страна на съда. Доколкото дори не се твърди някаква причина за липсата на връзка между адвокат и повереник, твърдението за липса на такава е твърдение за непроявена грижа в отношенията между двамата, като за настоящото дело е без значение на поведението на кой от двамата се дължи. Адвокатът би трябвало да знае правилото на чл.51 ГПК, както и останалите правила за призоваването, както и изобщо всички процесуални правила и да укаже на клиента си, че трябва да поддържа връзка с него, за да бъде надлежно представляван пред съда, включително и да го предупреди за вероятността да дължи държавни такси за някои от процесуалните действия по делото, каквото е подаването на частна жалба, както и за размера на таксата, който в случая е 15 лева, както и за това, че последиците от ненадлежното представляване настъпват в правната сфера на представлявания. Поради което от изведените правни въпроси и аргументи за очевидна неправилност по-скоро може да се направи извод, че ако частният жалбоподател е бил лишен от възможност да се запознае с указанията на съда, то причината за това не се дължи на процесуалните действия или бездействия на съда.
Поради изложеното дотук настоящият състав намира, че обжалваното определение не е очевидно неправилно и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Не са направени искания за присъждане на разноски в това производство, а и с оглед изхода от това производство, частният жалбоподател няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2576 от 30.07.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 2902 /2019 г. на Софийски апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.