8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 02.01.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2893/2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274, ал. 3 , т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк„ АД против определение № 459/17.07.2018 г. по ч.т.д.№ 344/2018 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 910/09.03.2018 г. по т.д. № 1133/2017 г. на Окръжен съд Варна, за прекратяване производството пред същия, поради недопустимост на предявените от жалбоподателя искове.
Касаторът оспорва законосъобразността на въззивното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид цялостно пренебрегване на аргументите му относно правния интерес на банката, основаващи се на „схема за симулация“ на два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти между Фонд „Респект“ ЕООД и „Бо Ян – 1“ ЕООД и на три последващи сделки от 14.06.2012 г. /договор за заместване в дълг между Фонд „Респект“ ЕООД, „Бо Ян – 1“ ЕООД и „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД, договор за цесия на вземане, произтичащо от банков депозит, между „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД – цесионер, и „Бо Ян – 1“ ЕООД – цедент, и договор за новация между „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД и Фонд „Респект“ ЕООД/, чрез които пет сделки, според страната, цесионерът се явява кредитор на банката и в това си качество претендира сумата по договора за банков депозит и в условията на кумулативност – обезщетение за претърпени вреди, вследствие недобросъвестно неизпълнение на задълженията на банката по договора за банков депозит, изразяващи се в платена на Фонд „Респект“ ЕООД неустойка, дължима поради забавено изпълнение на задължение за плащане на дълг по договора за новация. Жалбоподателят оспорва правилността на извода на съда, че заплахата спрямо банката от появата на нови „кредитори“ е имагинерна. Развива съображения, че поради непознаване на материята двете инстанции неправилно са възприели правната същност на спора, поради което неправилно са субсумирали конкретните обстоятелства към приложимите правни норми.
Ответните страни – „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД и Фонд „Респект“ЕООД – оспорват частната жалба и обосноваността на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не са правни и не обуславят решаващата воля на съда, а въззивното определение е в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Въззивният съд е потвърдил прекратяването на производството по т.д. № 1133/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта по предявените от „Инвестбанк“ АД срещу Фонд „Респект“ ЕООД и „Бо Ян – 1“ ЕООД установителни искове, за обявяване на нищожността, поради привидност, на сключените между двете дружества – ответници предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти. Прекратяването е обосновано с недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес от страна на ищеца. Съставът на Апелативен съд Варна, чрез препращане към мотивите на окръжния съд, е аргументирал отсъствието на предпоставки за допустимост на установителния иск за нищожност на предварителните договори с липса на правни последици за имуществената сфера на ищеца – увреждащи или облагодетелстващи , в случай на позитивно за същия решение – установена недействителност на предварителните договори за покупко-продажба. В допълнение към първоинстанционните мотиви са изследвани претенциите, предмет на т.д. № 9424/2012 г. на Софийски градски съд, основаващи се на неизпълнен договор за депозит, респ. непредявяването на претенции за вреди вследствие неизпълнение на предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти, като с оглед отхвърляне на тези искове въззивният съд е достигнал до извода за липса на нещо повече от хипотетична възможност от нови искови претенции, от което банката извежда правния си интерес. В мотивите на първоинстанционния съд, е формиран паралелно извод за липса на твърдения в исковата молба, отнасящи се до симулативност на договора за цесия, като обусловена от порока на предходните сделки по заместване в дълг, новация и предварителни договори за покупко-продажба, доколкото ищецът оспорва действителността на цесията, поради липса на предмет – съществуването на цедираното вземане по договора за депозит, сключен между банката и цедента, без каквато и да било връзка с дължимата от цедента неустойка за неизпълнение по предварителните договори за покупко-продажба. Но дори да би се приело, че се твърди подобна обусловеност, съдът е обосновал липса на самостоятелен интерес от произнасяне по действителността на предварителните договори за покупко-продажба със сила на пресъдено нещо, вкл. с оглед възможността твърденията за взаимовръзка между договора за цесия, с чиито правни последици е пряко обвързан ищеца , и предходно сключените договори ,вкл. предварителните договори за покупко-продажба,по които същият не е страна , да се обсъдят при произнасянето по съществото на спора.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Налице ли е симулиран съдебен процес в производството по въззивно обжалване на Определение № 910 от 09.03.2018 г., постановено по т.д. 1133/2017 г. по описа на ВОС и порочен ли е актът на съда – Определение № 459 от 17.07.2018 г. на ВАпС, ТО, с което се потвърждава Определение № 910 от 09.03.2018 г., постановено по т.д. 1133/2017 г. по описа на ВОС, при което противоправно, немотивирано и необосновано съдът разкъсва представената и защитена с годни, релевантни и надеждни доказателства Схема за относителна симулация по смисъла на ЗЗД, като отделя първите две привидни сделки и ги разглежда самостоятелно, формирайки правен извод за липса на правен интерес за ищеца „Инвестбанк“ АД, мотивирайки диспозитива за ПРЕКРАТЯВАНЕ на производството по т.д. 1133/2017 г. по описа на ВОС, в частта досежно исковете за обявяване на нищожността поради привидност на сключените между ответниците „Бо – Ян 1“ ЕООД и Фонд „Респект“ ЕООД предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имот в [населено място] и м.К. от 06.01.2010 г., като недопустими? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да се посочва противоречие с конкретно решение на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 2/ Като не е извършил цялостна преценка относно законосъобразността на обжалваното определение и е нарушил задължителното за прилагане от въззивните съдилища Определение № 627/13.08.2014 г. по ч.гр.д. № 3124/14 г. на IV г.о. ВКС, според което обжалването на определенията е при условията на пълен въззив, при което въззивният съд дължи произнасяне по същество, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, Варненският апелативен съд не е ли постановил акт, чрез който се отрича и ограничава правото на трето, увредено лице, да разкрие симулацията, като установи, че сключените сделки са резултат на скрито, порочно съглашение между страните? Не се ли състои именно в това правният интерес на третото увредено лице – разкриване на симулацията и защита срещу съдебни актове, постановени в условията на нейното действие при симулиран процес? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с Определение № 627/13.08.2014 г. по ч.гр.д. № 3124/14 г. на IV г.о. ВКС.
Първият от въпросите – извън частта, относима към преценка за наличието на симулативен съдебен процес – не удовлетворява общия селективен критерий за правен въпрос, тъй като отговор на същия не е обусловил решаващия мотив на въззивното определение, за липса на правен интерес от воденето на исковете, с предмет установяване нищожността, като привидни, на сключените между „Бо – Ян 1“ ЕООД и Фонд „Респект“ ЕООД предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти. Въпросът не е свързан с принципната преценка за наличието на тази положителна процесуална предпоставка, предпоставяйки общоважим, еднозначен отговор в хипотезите на атакуване сделка от трето за същата лице, а търси отговор за правилността на конкретното обжалвано определение, съобразно конкретиката на спора. Както изрично е разяснено в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставка за допускане до касационно обжалване е точно и мотивирано изложение на касационните основания, които ,обаче, са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение. Обосновката на касатора съставлява довод за неправилност,поради процесуално нарушение – несъобразяване на евентуални доводи и доказателства – съобразно основанията по чл.281, т. 3 ГПК, различни от тези по чл.280 ГПК. Нарушението на тези процесуални норми е предмет на самостоятелна преценка във всеки отделен случай и съобразно спецификата на спора, поради което предпоставя фактологичен, а не правен характер на поставения въпрос.
В частта му, търсеща отговор на въпроса дали производството пред въззивния съд е симулативен съдебен процес, въпросът е напълно неадекватен. Интерес от атакуване на симулативен съдебен процес има само трето за страните по същия лице, за да ревизира правните последици на постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими. Такава симулативност може да се атакува само в отделно, спрямо симулативния процес, производство,тъй като тя предпоставя целена от всяка от насрещните страни в същия симулативност, с цел възползване всяка от тях от постановимия в симулативния процес съдебен акт, а интересът на третото лице, от своя страна, е предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт, не и от висящия симулативен процес.Твърдяната симулативност на атакуваните сделки – предмет на исковете – не предпоставя и симулативност на процеса, ако това е било съждението на касатора.
Независимо от необосноваването на общия, не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий, тъй като касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречие с практиката на Конституционния съд на Република България или с богатата практика на Съда на Европейския съюз – не са представени влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалваното определение на Апелативен съд Варна. Съгласно цитираното тълкувателно решение, прилагането на тези съдебни актове е абсолютна процесуална предпоставка за преценка допустимостта на касационна жалба.
Вторият от формулираните въпроси е в противоречие с решаващите правни изводи в атакуваното определение,вкл. съобразно препращането по чл.272 ГПК към първоинстанционния съдебен акт – за липса на правен интерес от самостоятелно прогласяване нищожността на предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти, независимо от и паралелно с произнасянето по действителността на договора за цесия, вкл. като последица от симулативност на сключените предходно същия сделки, по които ищецът не е страна. При това въпросът визира, аналогично на предходния, неустановимо в действителност процесуално нарушение, тъй като несъобразяване на доводите за симулация, относими към съществото на спора, е ирелевантно за преценка допустимостта на иска, до която е ограничено атакуваното произнасяне. Не е отречено или ограничено правото на трето спрямо атакуваните сделки, увредено от същите лице, да разкрие симулацията, а е отречено съществуването на конкретна заплаха за имуществената сфера на ищеца, в случай на непредявяване на настоящите искове, което въззивният съд подкрепя и с неуважаването на претенцията на „Бъфет Файнанс Корпорейшън”ЕООД срещу банката, предмет на т.д. № 9424/2012 г. на СГС, с решение от 26.02.2018 г. по същото дело, доколкото и същата почива на правните последици от поредицата тук атакувани сделки. Видно от въпроса, както вече се посочи , частният касатор смесва правните последици на материалноправната симулация на една сделка с тези на процесуалната симулация, в резултат на злоупотреба с процесуални права. Съгласно възприетото с мотивите на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС, наличието на правен интерес по установителни искове се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Въззивният съд е отрекъл засягане материалноправната сфера на ищеца, освен от правните последици на договора за цесия от 14.06.2012 г., в която част производството не е прекратено и чиято симулативност страната извежда от симулативно сключените и предходни правни сделки между ответниците, по които не е страна , макар да навежда и самостоятелен порок на сделката,неотносим към тази симулативност – липса на предмет, поради несъществуване на цедираното вземане по договора за банков депозит. Тази тяхна симулативност, като предпоставяща нищожност, няма пречка да се твърди инцидентно в съдебния процес , с предмет договора за цесия, т.е. да се съобрази в случая, като своевременно наведено с исковата молба обстоятелство, макар непредпоставящо самостоятелен допустим иск. Нито има пречка да се противопостави с възражение при действително предявени срещу ищеца бъдещи претенции, основани на атакуваните сделки.Както се посочи по-горе, в мотивите на първоинстанционния акт, към които въззивното определение препраща, изрично е посочена относимост на твърдяната симулативност на предхождащите цесията сделки, вкл. предварителните договори за покупко-продажба, към произнасянето по същество, но не и като обуславящи интерес от формиране сила на пресъдено нещо по самостоятелен установителен иск с такъв предмет.Като некореспондиращ с решаващия правен извод на съда и неотносим към действително допуснато съществено процесуално нарушение – непроизнасяне на въззивния съд по въведени от жалбоподателя доводи – предпоставило правния резултат, въпросът отново не удовлетворява изискването за правен, поради което е излишно коментирането на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото определение № 627/13.08.2014 г. по ч.гр.д. № 3124/14 г. на IV г.о. ВКС е относимо към служебно съобразяване от въззивния съд на процесуално нарушение от посочения вид.
Частният касатор се позовава на очевидната неправилност на процесното определение като основание за допускане до касационно разглеждане на жалбата му. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им и събраните доказателства. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима с оглед възприетата от съда фактическа обстановка.Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, в съответствие с действително наведените касационни доводи.
Видно е, че няма обосноваване, нито е установима от въззивното определение очевидна неправилност на извода на съда, че липсва обективно установим към момента, вкл. с оглед резултата по т.д.№ 9424/2012 г. на Софийски градски съд, правен интерес от завеждането на исковете, тъй като заплахата за имуществената сфера на ищеца, поради липса на конкретни обстоятелства, които я предполагат,макар и като бъдеща, възможна, е само хипотетична. Всички доводи на страната по същество, в обосноваване твърдяната нищожност, са неотносими към преценката за допустимост на иска, поради което не са предполагали произнасяне на съда по същите, за да биха предпоставили наличието на съществено процесуално нарушение.
С оглед преждеизложеното, първият /при това формулиран като фактологичен, непредпоставящ еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, а единствено такъв, съобразно конкретните факти и обстоятелства / и вторият въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за правни въпроси , съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 459/17.07.2018 г. по ч.т.д.№ 344/2018 г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: