3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
С., 03.01. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 540/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от С. К. Х. чрез пълномощника адвокат Р. Т., срещу въззивното решение от 27.11.2010 г. по гр. д. № 8774/2009 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ответника по касация Столична община не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решението от 07.11.2008 г. по гр. д. № 24899/2007 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявени от жалбоподателката и от други ищци /спрямо които решението е влязло в сила като необжалвано съгласно чл. 296, т. 2 ГПК/ иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че като наследници на Р. М. М. и Е. И. И. те са собственици на възстановено по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ дворно място, съставляващо имоти пл. № 923 и № 924 от кв. 13 по предходен план на [населено място], а по сега действащия план УПИ ІV от кв. 13, и за предаване на владението, както и иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на построената в имота сграда с вход откъм [улица]с площ 300 кв. м.
За да постанови този резултат, въззивният съд, възприемайки изцяло съображенията на решаващия първоинстанционен съд, заключил, че претендираният от ищците имот не съществува реално при влизане в сила на закона, поради което и не е налице възстановяване на собствеността и исковете за защитата й са неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена с ТР № 1/1995 г. и ТР № 6/2005 г. на ОСГК, са разрешени въпросите: 1. дали промяната на предназначението и предвиждането за застрояване на поземления имот след завземането му от държавата е пречка за възстановяване на собствеността върху този имот; 2. дали постройката, изградена в завзетия имот преди 1992 г. без представени по делото или установени по друг начин строителни книжа, е законна, 3. възможно ли е реституцията на имота да се извърши успешно по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и 4. наличието на незаконен строеж определя ли реституция по чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ /какъвто е изводът на въззивния съд/ или по чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ.
Възстановяването на правото на собственост върху недвижими имущества в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, добавена с пар. 1 от ПЗР на ЗОСОИ /Обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./ като допълнително реституционно основание, настъпва по силата на закона и при наличието на посочените в него предпоставки. Една от тях е имотът към релевантния момент да съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет или отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. – чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 6/2005 г. от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, посочената разпоредба е приложима и към реституционното основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, което означава, че трябва да бъдат съобразени промените в имота с оглед допустимостта на неговото реституиране. Съгласно разрешенията, дадени с посочения тълкувателен акт, както и с ТР № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС, промяната в предназначението и предвиждането за застрояване на имота след завземането му от държавата, не е сред пречките за реституция по ЗВСОНИ.
По делото е установено, че имотът по исковата молба е отчужден не по установения законов ред, доколкото е завзет от държавата в нарушение на чл. 55б, ал. 2 ЗПИНМ – без собствениците да са получили парично или имотно обезщетение. Установено е също, че при влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ имотът се е намирал в собственост на държавата, както и че понастоящем е във фактическа власт на ответната община. Безспорно е и, че е застроен с масивна едноетажна сграда, която е нанесена в плана от 1966 г. При тези данни първоинстанционният съд приел, че е налице законно застрояване, което съставлява пречка за възстановяване на собствеността.
Въззивният съд добавил и съображения по приложението на административната процедура за обезщетяване на собствениците по реда на ЗОСОИ и в тази връзка обсъдил възможността за реално връщане на земята или на част от нея, предпоставено от промяна в устройствения план относно предназначението на терена, и което може да се реализира в производство по чл. 6 ЗОСОИ.
От изложеното следва извод, че в посочената част от мотивите към обжалваното решение въззивният съд е направил разграничение между възстановяването на собствеността на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, от една страна, и обезщетяването на собствениците по реда на ЗОСОИ – от друга, а не е дал разрешение, което да противоречии на ТР № 1/1995 г. и ТР № 6/2005 г. по тази от предпоставките на закона, която се отнася до обектите на реституция – изискването те да съществуват реално до размерите, в които са отчуждении. Тези съображения обаче са извън предмета на спора, по който правото на собственост се претендира на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. В този смисъл изложените съображения не са по определящ изхода на делото въпрос, и следователно не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по втория поставен въпрос. Както е посочено в т. 1 на ТР № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, под понятието «незаконен строеж» трябва да се разбира такъв, извършен без надлежни строителни книжа или след реституцията на имота. Действително, в разглеждания случай за построената след завземането на имота сграда не са представени съответните строителни книжа, но изводът за законност на извършеното строителство може да се направи по косвен път от представените други доказателства – писмо, констатации, констативен протокол и протоколи за приемане и въвеждане в експлоатация на обекта «баня-пералня», изпълнен въз основа на проекти и сметни документации на проектантската организация «С.».
Не се констатира наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос: възможно ли е реституцията на имота да се извърши успешно по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. При установеното от съда в двете инстанции фактическо положение на осъществено, преди влизане в сила на закона, законно строителство върху отнет не по установения законов ред недвижим имот, не е налице хипотеза, която да позволява възстановяване на собствеността съгласно разясненията, дадени в цитираните тълкувателни решения.
Разрешеният с обжалваното решение спор не е по иск за собственост, произхождаща от обезщетяване по ЗОСОИ, и затова поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК четвърти въпрос е извън предмета на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.11.2010 г. по гр. д. № 8774/2009 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: