1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 03.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4710 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника Ж. Г. Г. от [населено място], [община], област П. чрез процесуален представител адв. Д. К. срещу определение № 3108 от 31.10.2013г. по гр. дело № 2994/2013г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 9 състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 26437/26.09.2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, уточнена с молба вх. № 27456/07.10.2013г. на Ж. Г. Г. против решение № 3063/09.07.2013г. по гр. дело № 3297/2013г. на Пловдивски районен съд в частта му за разноските като недопустима, производството по образуваното въззивно гр. дело № 2994/2013г. на Пловдивски окръжен съд е прекратено и делото е изпратено на същия съд за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че в противоречие със закона и практиката на съда въззивният съд е приел недопустимост на въззивната жалба по отношение на разноските. Моли определението да бъде отменено със законните последици.
Ответникът [фирма], [населено място], [община], област П. чрез процесуален представител адв. И. Г. – Г. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на извода за недопустимост на въззивната жалба поради неспазване на реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане жалбата на ответника срещу решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, прекрати въззивното производство и изпрати делото на Пловдивски районен съд за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е приел, че регламентацията на ГПК в сила от 01.03.2008г. не урежда самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските и процесуалният ред за разглеждане на искането за изменение на решението в частта за разноските поради тяхната прекомерност е предвиден в правната норма на чл. 248 ГПК.
Определението на Пловдивски окръжен съд е правилно. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможност за изменение на решението в частта за разноските в определен срок /в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му/ от съда по искане на страните. Компетентен да се произнесе по искането за изменение на решението е съдът, който го е постановил. В хипотезата на изменение на първоинстанционно решение относно разноските поради тяхната прекомерност компетентен е първоинстанционният съд и едва постановеното по реда на чл. 248 ПК от него определение подлежи на обжалване пред въззивната инстанция. В настоящия случай като е съобразил направеното с молба вх. № 27456/07.10.2013г. уточнение на жалбата въззивният съд е направил законосъобразен извод за недопустимост на въззивното производство поради това, че по искането за изменение на решението на Пловдивски районен съд в частта за разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд.
Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3108 от 31.10.2013г. по гр. дело № 2994/2013г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.