О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 03.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3000 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г., образувано по частна касационна жалба на ищеца Сдружение „Асоциация на юристи за развитие на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право“ със седалище [населено място] срещу Определение № 2281 от 12.07.2017г. по ч.гр.д.№ 1342/2017г. на САС, ТО за потвърждаване на определението от 10.01.2017г. по т.д.№ 6334/2016г. на СГС, VІ-2 състав. С него първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, образувано по иск на настоящия жалбоподател срещу Фондация за развитие на местните общности, със седалище [населено място] за прекратяване на фондацията по реда на чл.13,ал.2, предл. първо ЗЮЛНЦ на основание чл.13,ал.1,т.3,б.“а“ и „б“ ЗЮЛНЦ, по съображения, че ищецът не разполага с надлежна легитимация за предявяване на исковете за прекратяване на ответното юридическо лице.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че САС е отъждествил понятията „всеки заинтересуван“ и „наличието на конкретен правен интерес“ и е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, неправилно тълкувайки легалното понятие в нормата на чл.13,ал.2 ЗЮЛНЦ „всеки заинтересуван“. Оспорва се правилността на съображенията, основани на проведеното разграничение между фондацията и сдруженията като юридически лица с нестопанска цел и изведеното заключение, че в конкретния случай страните по спора не биха могли да бъдат преки конкуренти при постигане на целите си. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за следващи процесуални действия по разглеждането на предявения иск.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1/ Следва ли съдът да прави разлика в тълкуването и прилагането на различните формулировки, използвани в действащото ни законодателство при определянето на заинтересоваността на активно легитимираните лица за предявяване на различни по своя вид искове като „лице с правен интерес“, „всеки заинтересуван, или „всяко заинтересувано лице“. Поддържа се, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 30 по т.д.№ 337/2011г. на І т.о. на ВКС, ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС/ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. 2/ Налице ли е активна процесуалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.13,ал.1,т.3 ЗЮЛНЦ спрямо юридическо лице с нестопанска цел, определено за извършване на дейност в обществена полза, чиято мисия, цели и дейност включват развитието на правото в обществен интерес. Въведената допълнителна предпоставка е т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решения на СГС и САС, които не са приложени към изложението. 3/ Следва ли съдът да преценява правото за водене на искове на лицата през призмата на конкретните правни основания на тези искове. Твърдението е, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Противоречива практика не е приложена, не са изложени аргументи относно приложното поле на предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор „Фондация за развитие на местните общности“ оспорва както наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване, така и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба сдружението е релевирало, че Фондация за развитие на местните общности е регистрирана 2004г. и е определена съгласно учредителния акт за осъществяване на дейност в обществена полза. Поради очертан в обстоятелствената част структурен проблем с персоналния състав на органите й, се поддържа, че е налице обективна невъзможност за вземане на решения от фондацията като юридическо лице с нестопанска цел по въпроси, свързани с планиране и отчитане на собствената й дейност, така и с възможността за изпълнение на задължението за външно отчитане пред държавната, включително и пред данъчната администрация; в най-сериозна степен структурният проблем засягал възможностите за планиране, извършване и отчитане на дейността й като организация в обща ползва и носенето на отговорност за това. Ищецът акцентира на обстоятелството, че през целия над 12 годишен период на регистрацията си, фондацията не е вписана в Централния регистър при Министерство на правосъдието, от което извежда, че тя не е съществувала като организация с общественополезна дейност за държавата, включително и за фиска /поради неподаване на данъчни декларации/. Твърди, че е структурирана като типична семейна фондация, заобикаляла е закона, ползвайки се с положителния имидж на организация в обществена полза – със статут на организация, подпомагаща държавата в социалната й функция, без да отговаря на изискванията за това; чрез заобикаляне на закона е била некоректен партньор и конкурент на останалите юридически лица в обществена полза; възползвала се от позитивите, които действащият режим предоставя на организациите със статут в обществена полза, без да понася свързаните с този режим тежести за достигане на ниво за прозрачност чрез вписване в ЦР и чрез подаване на годишни отчети за дейността си; невписването в ЦР било следствие на обективна невъзможност то да бъде уважено /извършено/ поради структурирането на органите на фондацията по начин, правещ невъзможно вземане на решения по определяне реда за извършване на общественополезната дейност. Искането е за прекратяване на фондацията поради това, че не е учредена по законния ред /чл.13,ал.1,т.3,б.“а“/ и поради извършване дейност, която противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави /чл.13,ал.1,т.3 б.“б“/. Правният интерес от провеждането на иска е изведен от: 1/ Причините за учредяване и преследваните цели от Асоциацията /защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица във всички сфери на обществения живот, съдействие за развитие на гражданското общество, съдействие на държавните органи за пълноценно хармонизиране с правото на ЕС; и 2/ Регламентираната в нейния устав дейност /предоставяне на граждани и юридически лица на информация за техните права и защита на правата/, с оглед на което, „воденото на дело като настоящото е компонент от предмета на основната дейност на Асоциацията”. Правният интерес е обоснован и с тезата, че Асоциацията е една от многото организации, спрямо които ответното юридическо лице чрез заобикаляне на закона е извършвало некоректно своята основна общественополезна дейност, участвало е в гражданския оборот като организация със същия статут, а фактически е съществувало като семейна фондация в частна полза.
В частната жалба пред САС е поддържано, че такава организация като ответната би следвало да се счита за невъзникнала до вписването в ЦР, за десезирана и лишена от дееспособност, от възможност да функционира в правния оборот и съдът би следвало, в изпълнение на основните конституционни начала /законност, справедливост и правов ред/ да я прекрати незабавно щом бъде сезиран с това. Твърдяно е, че фондацията би могла без „никакви проблеми“ и санкции, когато реши да се впише в ЦР, да кандидатства по оперативната програма „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ и да стане пряк конкурент на Асоциацията и „при добро стечение на обстоятелствата, да я измести в процедурата като спечели проект“, след което нейни представители, ще се появят в СГС и САС и ще започнат да осъществяват контрол върху дейността на съдиите…”.
Съставът на САС е приел, че абсолютна предпоставка на иска е обосноваване на правен интерес – засягане на интерес на ищеца от правните последици на решението. Обосновал е, че въведените с жалбата доводи, с който е обоснован правният интерес – възможността фондацията да се впише в ЦР и да се яви като пряк конкурент на ищеца в конкурсна процедура, не легитимира сдружението да се защитава с иск за прекратяването й. Обосновано е, че поради структурните си особености и правна природа, двете юридически лица не биха могли да бъдат конкуренти при постигане на собствените си цели. По същество са споделени мотивите на първоинстанционния съд, че интересът от търсената с иска защита не може да бъде обоснован с преследваните от сдружението цели, защото прекратяването на фондацията не би се отразило в сферата на ищеца нито пряко нито косвено, а правото на иск за прекратяване на накърнен обществен интерес е предоставено на конкретен държавен орган – прокурора.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първият въпрос по съществото си е твърдение за неправилност на определението. Неправилността е основание за отмяна, а не основание за допускане на касационно обжалване на акта, страдащ от такъв порок. Неоснователно е твърдението за противоречие с решението на ВКС по т.д.№337/2011г. на І т.о. Не е налице и противоречие с т.3 на ТР №1/2002г. на ОСГК /в която е дадено разяснение за реда на защита срещу порочните решения на Общо събрание на търговските дружества/, както и с постановеното на 09.11.2017г. решение по т.д.№ 502/2017г. на настоящия състав. Въззивната инстанция е обсъждала въведените доводи, с които ищецът е обосновал качеството си на заинтересовано лице, а не е излагала теоретични разсъждения, каквито са заложени в този въпрос.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос произтича от обстоятелството, че жалбоподателят отъждествява единствено целта, декларирана от самоопределилото се като организация за осъществяване на дейност в обществена полза ЮЛ /развитие на правото в обществен интерес/, с обосноваването на конкретния интерес от предявяване на иска за прекратяване на друго юридическо лице. Тази теза не държи сметка, че такъв интерес би бил налице при ясно и конкретно посочване в какъв смисъл исканото прекратяване би рефлектирало в правната сфера на ищеца пряко или косвено. При поставянето на въпроса жалбоподателят ингорира проведеното разграничение, че при засягане на обществения интерес, легитимацията за провеждане на иска е на прокурора. Неоснователността за допускане на обжалването произтича и от неустановяване на допълнителната предпоставка, тъй като не е посочена противоречива съдебна практика, на която страната се позовава. Необосновано е – само формално е въведено основанието и по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Третият въпрос е общ и неясен, не е конкретизирана относимостта му към изводите на въззивната инстанция. Поради това той няма характеристиката да е бил включен в предмета на спора и да е разрешен в мотивите на обжалвания акт. И по този въпрос противоречива практика не е приложена, не са изложени и аргументи относно приложното поле на предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Искането на жалбоподателя за прекратяване на фондацията е основано на невписването й като учредена за осъществяване на дейност в обществена полза в Централния регистър при МП – бездействие, което законът не санкционира. Юридическите лица с нестопанска цел, които с учредителния си акт са се самоопределили като такива за осъществяване на дейност в обществена полза, придобиват статута на осъществяващи общественополезна дейност от датата на вписване в ЦР – пар.1,ал.2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. Правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да ползват облекчения по закона възникват от датата на вписване в ЦР – чл.45,ал.8,изр. 1 ЗЮЛНЦ. Поради това неясна е тезата, че фондацията е ползвала „облекчения”, предоставяни от закона на юридическите лица, самоопределили се да осъществяват дейност в обществена полза. Вътрешно противоречиво е обосноваването на правния интерес – от една страна се твърди, че фондацията не отговаря на изискванията, за да бъде вписана в ЦР, поради което тя е изначално „лишена от дееспособност”, а от друга се посочва, че тази организация във всеки един момент би могла без никакви проблеми, когато реши, да се впише в ЦР и да се яви като конкурент на Асоциацията. Неразбираем /двусмислен/ е мотивът Асоциацията за развитието на правото в обществен интерес и хармонизиране на българското и европейското право да цели заличаване на друго юридическо лице поради това, че то може стане неин пряк конкурент и „при добро стечение на обстоятелствата, да я измести в процедура като спечели проект“.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 2281 от 12.07.2017г. по ч.гр.д.№ 1342/2017г. на САС, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: