ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5
София, 03.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 418 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст.С. като процесуален представител на К. П. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 13.Х.2016г. по в.гр.д. № 853/2016г.
Ответникът по касационната жалба [община] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Л.А. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 13.Х.2016г. БОС е потвърдил решението на Поморийския районен съд от 29.02.2016г. по гр.д. № 120/2015г., с което са отхвърлени предявените от К. П.С. срещу [община] искове за присъждане на 7000лв., частично от 15000лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 22.05.2014г. по вина на лице при или по повод изпълнението на работата му, възложител на която е ответника, 542лв. мораторна лихва и 45лв. обезщетение за имуществени вреди.
Въззивният съд е приел за установено, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че на 22.05.2014г. в [населено място] ищецът, управлявайки мотопед, при преминаване по изкуствена неравност на пътя, изградена в несъответствие с нормативни изисквания, паднал на пътното платно, като получил разкъсно-контузна рана, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око и охлузвания по лицето, двете ръце и коляното. Приел е, че обстоятелството, че пътната неравност е била по-висока от нормативно предвиденото, само по себе си не може да доведе до задължение за обезвреда. Установено е от приетите единична и тройна експертизи, че неравността е сигнализирана с пътен знак А12 – неравности на платното за движение, В26 – забранено движението със скорост, по-висока от обозначената – в случая 20км. При отчитане показанията на св.Т. – че водачът се е намирал на 10м от бабуната, според тройната ексспертиза скоростта на движение е била 45 км/ч, следователно той се е движел с два пъти по-висока от разрешената за пътния участък скорост. Освен това, предвид възрастта му – 78 години към датата на ПТП, влошеното му зрение, слаба квалификация, невъзприемане на поставените пътни знаци, според експертизата ПТП е настъпило не по технически, а по субективни причини, резултатът би бил същият и в случай, ако неравността бе изградена с 4-5 см по-ниска – в съответствие с изискванията. При това положение е направен извод, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника – собственик на пътя и настъпилото ПТП, респективно с телесните увреждания на ищеца и болките и страданията му от тях.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на така постановеното решение не следва да бъде допускано.
Поставен от касатора в изложението му е въпросът /първият и последният/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства. Въпросът е обоснован с твърдението, че е прието, че към момента на ПТП неравността нито е била приведена в съответствие с нормативните изисквания, нито е била премахната. Това насочвало към причинно-следствена връзка с произшествието и с настъпилите вреди, доказателства и доводи в която насока не били разгледани. Така поставеният въпрос не сочи кои доказателства и доводи не са подложени на преценка от въззивния съд, при което е невъзможна преценката за значението му за изхода на спора между страните, както и дали даденото му в атакуваното решение разрешение е в противоречие с практиката на ВКС. Следва да се отбележи, че въпросът с обосновката му обективира личната преценка на касатора за резултата от спора, която може да бъде определена като наведено оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. То, обаче, е основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК и се подлага на преценка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
Поставен в изложението е и въпросът „пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинно-следствена връзка с вредата, но това поведение прекъсва ли причинно-следствената връзка между вредата и поведението на деликвента, ако е установен фактът на неприведена в съответствие с изискванията и немаркирана и непремахната съгласно изискванията изкуствена неравност за ограничаване скоростта на движение по пътното платно, свързана с настъпване на ПТП, съответно неположена грижа за поддържането на платното в изправно състояние“. И този въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване. В атакуваното решение не са формирани изводи за съпричиняване на увреждането от ищеца, нито за значението на съпричиняването относно наличието на причинно-следствена връзка и на неполагането на грижа от ответника за поддържане на пътното платно, нито за необозначаване на изкуствената неравност. Поставеният въпрос не е относим към решаващия извод, че и при височина на неравността в съответствие с изискванията резултатът /ПТП/ би бил същият с оглед движението на ищеца с двойно по-висока скорост от допустимата и невъзприемане от него на пътните знаци, обозначаващи неравността и задължението за непревишаване на предвидената скорост за безопасно преминаване през нея.
И третият поставен от касатора въпрос „следва ли да се ангажира отговорността на ответника, собственик на пътя, при доказано наличие на неотговаряща на нормативните изисквания и немаркирана изкуствена неравност, довело и свързано с настъпване на ПТП, съответно вреди“ е неотносим към изхода на спора, тъй като не е свързан с посочения решаващ извод в атакуваното решение.
И последният въпрос относно правната квалификация на иска не е от значение за спора. Според касатора предявеният иск е по чл.50, а не по чл.49 ЗЗД, тъй като ответната община не била представила доказателства да е възложила дейността по поддържането на пътя на трето лице и тъй като тя е негов собственик, а от него са произлезли вреди за ищеца. В случая искът е разгледан и съдът се е произнесъл в съответствие и въз основа на твърденията на ищеца в исковата му молба /които, заедно с петитума, обосновават правната квалификация на претенцията, а не събраните по делото доказателства, както се сочи в изложението/, покриващи фактическия състав на чл.49 ЗЗД /а не на чл.50 ЗЗД – виж т.3 от ППВС № 4/1975г. и т.2 от ППВС № 17/1963г./, че причината за настъпилото ПТП е изградената в отклонение от нормативните изисквания изкуствена неравност на пътя, за отстраняването на което от страна на ответната община като негов собственик не са предприети действия, довело до причинените на С. претендирани неимуществени вреди.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 680лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство пред настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2017г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, № V-90 от 13.10.2016г. по гр.д № 853/2016г.
ОСЪЖДА К. П. С. от [населено място], [улица], да заплати на ОБЩИНА П. 680лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: