О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 03.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 782 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. И. и С. С. Й., правоприемници на починалия в хода на делото ищец С. Ф. Т., и на М. С. К., срещу решение № 2054 от 31.07.2018г. по в.гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – С., с което след частична отмяна на решение от 24.07.2015г. по гр.д.№ 10184/2013г. на СГС в уважителната му част и потвърждаване на първоинстанционния акт в отхвърлителната му част, по същество са отхвърлени изцяло предявените на основание чл.284, ал.3, т.2 КЗ /отм./ искове от С. Ф. Т. и М. С. К. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за сумите от по 70 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците – Ф. С. Т., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 10.09.2012г. в Кралство Испания, ведно със законната лихва от 22.04.2013г. до окончателното плащане.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Считат, че на основание чл.105 КМЧП и чл.4, §2 от Регламент (ЕО) № 864/2007г., в случая е приложимо българското материално право. Изложени са съображения, че атакуваното решение е постановено в нарушение принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендират разноски за настоящото производство.
Ответната страна по жалбата и по делото, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна съдът е установил, че на 10.09.2012г. в [населено място] де Виягонсало, Испания, е настъпило ПТП между товарен влак № I 70084 и л.а. „Фолксваген Голф”, с рег. № CS3060AC, управляван от Д. М. К., вследствие на което водачът на автомобила и пътуващият на задната лява седалка Ф. С. Т. са починали. Двамата са били с поставени предпазни колани, притежавали са лична карта на чужденец и са имали последен известен адрес в Б., Испания. Въз основа на техническия доклад е установено, че л.а „Фолксваген Голф” е имал застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна компания „М.” със срок до 07.09.2012г., която към датата на ПТП – 10.09.2012г. е била с изтекъл срок.
Обстоятелствата около настъпването на инцидента, установени от кредитираната и неоспорена от страните САТЕ, също не са спорни между страните. Изяснено е, че в района на регулиран железопътен прелез автомобилът се е преобърнал и част от него е попаднала на железопътните релси. Пътуващите на седалките от дясната страна пътници успели да излязат от обърнатия автомобил, но водачът на автомобила и пътникът зад него не могли да сторят това. В същото време по релсите преминавал локомотив с товарна композиция, който блъснал лекия автомобил и го влачил над 50 метра. В следствие на удара загинал водачът на автомобила и пътникът, намиращ се от лявата страна зад водача. Експертът е установил, че ПТП е настъпило при ясно нощно време, сухо асфалтово пътно платно, като ограничението на скоростта в района е било 40 км/час. Според вещото лице от техническа гледна точка, при липсата на данни за техническа неизправност на лекия автомобил, причината за настъпване на ПТП е била в субективни действия или бездействия на водача на лекия автомобил, довели до движение с висока скорост и напускане на пътното платно. Установено е, че отговорен за настъпването на инцидента е водачът на автомобила – Д. К., но поради обстоятелството, че същият е починал при ПТП наказателната процедура спрямо него е прекратена.
Няма спор, че ищците М. С. К. и С. Ф. Т. са родители на загиналия при ПТП на 10.09.2012г. в Кралство Испания пътник Ф. С. Т.. В хода на процеса е починал първоначалният ищец С. Ф. Т. и на негово място са конституираните на основание чл.227 ГПК като ищци дъщерите му П. С. И. и С. С. Й., в качеството им на процесуални правоприемници на починалия.
По реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави и със съдействието на двете страни в процеса, чрез първоинстанционния съд № 11 в М., са събрани и обсъдени писмени доказателства от Консорциума за застрахователни обезщетения на Испания за извършени плащания, кореспонденция между Консорциума и Н. и испанското застрахователно дружество „М.”, представена е и застрахователна полица. Установено е, че на 22.03.2013г. ищците са отправили искане до Сдружение Н. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лева, причинени от смъртта на сина им, загинал при ПТП. От представените пред СГС писма в превод на български език от Испанския Гаранционен фонд и информационен център, адресирани до Н., съдът е установил, че Испанският компенсационен орган е определил обезщетение в размер 84 106,80 евро за неимуществени вреди, а за разходи за погребение – сумата 655,82 евро. Страните не спорят, че с преводно нареждане на 18.07.2013г. ответникът Н. е заплатило на М. С. К. и С. Ф. Т., чрез пълномощника им С. Й. – тяхна дъщеря, обезщетение по щета № СВ-Е-13-012 в размер 165 781,28 лева, от които 157 975,52 лева са за претърпените от тях неимуществени вреди, равностойни на 84 106,80 евро. От представените по делото писмени доказателства и кореспонденцията между Испанския компенсационен орган и Н. е установено, че обезщетението е определено въз основа на таблица I, Група IV, ред втори, явяваща се приложение за 2013г. към решение от 21.01.2013г. на Генерална дирекция „Застраховане и пенсионни фондове” на Испания, приложима към ПТП станало през 2012г., публикувано в ДВ на Кралство Испания.
За да установи интензитета на търпените от ищците болки и страдания Софийски градски съд е допуснал и кредитирал гласните доказателства на свидетелката М. П. Василева, която познавала семейството на загиналия Ф., била близка със сестрата му С., и живеела с ищците в един и същ град, а с Ф. били и съученици. Същата обяснила, че загиналият живеел при родителите си в [населено място], а преди да почине бил в Испания в продължение на около 1 година. Когато се разбрало за инцидента, станал през септември 2012г. в малко градче в Испания, била до С. – сестрата на Ф.. Бащата и майката изживели случилото се тежко. Ф., като най-малък в семейството, бил обгрижван от всички. Смъртта на Ф. се отразила най-тежко на баща му, който спрял да се храни, не е искал да повярва, че е загубил сина си, бил два пъти в болница. Свидетелката твърди, че семейството им е било сплотено. Поддържа, че майката все още се държи, но й е доста трудно да повярва, че синът й е починал. Взимала успокоителни и щом види дъщеря си С., веднага се сещала за сина си и започвала да плаче.
При постановяване на атакувания акт, апелативният състав е съобразил, че процесното ПТП и тежките телесни увреждания, довели до смъртта на сина на ищците, са настъпили на територията на Кралство Испания на 10.09.2012г., поради което е приел, че на основание чл.4, §1 от Регламент (ЕО) № 864/2007г. на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007г. в отношенията между ищеца и ответника – Н., е приложимо правото на държавата, в която е настъпила пряката вреда, независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици. Позовал се е на решение по дело № С-350/14 на С., в което е прието, че по смисъла на чл.4, §1 от Регламент (ЕО) № 864/2007г., трябва да се тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговрните задължения, произтичащи от пътно-транспортни произшествия, че вредите на наследници, които имат постоянно местоживеене в една страна на ЕС, от причинени от смъртта на техен близък родственик, настъпила при ПТП в друга държава на ЕС, трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие, по смисъла на посочената разпоредба.
Намерил е за неоснователно възражението за приложимост на нормата на чл.4 (2) от Регламента, която позволява на съда да приложи правото на държавата по местопребиваването на страните. Пояснил е, че за да се приложи правото по местопребиваване на страните по материалното правоотношение, е необходимо и двете страни да имат еднакво обичайно местопребиваване. Н. е българско юридическо лице с нестопанска цел, със седалище и адрес на управление в Република България, което юридическо лице обаче не е страна по материалното правоотношение за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт. Н. е създадено в изпълнение на задълженията на Република България, за имплементиране на инструмент на европейското законодателство, какъвто е консолидираната версия на Директива 2000/26/ЕО. Бюрото е „орган за изплащане на обезщетения“ (чл. 6 от Директивата), то е посредник, чиято функция е „да гарантира, че пострадалото лице няма да остане без обезщетение“ (§ 25 от Директивата). Въз основа на изложеното съдът е намерил, че обичайното местопребиваване на Бюрото (неговото седалище), не може да служи като критерий по смисъла на чл.4 (2) от Регламент 864/2007 за прилагане на изключението при избор на приложимото право.
Решаващият състав се е позовал на представения отговор от държавния секретариат по Правосъдие на Кралство Испания, че щетите, причинени на което и да е лице, които не се базират на неспазване на договор, се обезщетяват според Испанския граждански кодекс (ГК), на основание на т.нар. извъндоговорна отговорност, уредена в чл.1902 ГК. Посочено е, че за щетите, причинени при пътен инцидент, произтичащи от специфичния риск, съществуващ при шофиране, е предвиден специфичен режим за обезщетяване, уреден в Кралския Декрет 8/2004 г., с който е приет Закона за гражданската отговорност и застраховането при движението на моторни превозни средства, приложим с приоритет спрямо чл.1902 ГК. Уточнено е, че за вреди, причинени вследствие на ПТП, които са от личен характер, се прилага правилото, предвидено в Кралския законодателен декрет 8/2004г. от 29.10.2004г., според който в случай на смърт, право да получат обезщетение биха имали определени роднини, като се има предвид възрастта на жертвата, роднинската връзка, съществуването или липсата на определени роднини и финансовата зависимост с жертвата и др. обстоятелства. Обяснено е, че за изчисляване на съответното обезщетение се използват таблици, приложения към Кралския декрет. Посочено е още, че пострадалият при ПТП има право да бъде обезщетен, като съществуват два начина за предявяване на претенциите: извънсъдебно – чрез преговори със застрахователната компания и по съдебен път, чрез предявяване на иск пред граждански съд. Уточнено е, че искът се завежда или срещу лицето, причинило вредите, или срещу застрахователната компания, а когато ППС няма застраховка, искът се предявява срещу Консорциума за застрахователни компенсации, срещу водача и срещу собственика на автомобила. Пояснено е, че организацията, която е отговорна за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в случаите, в които ППС е без застраховка, е Консорциумът за застрахователни компенсации, която е публична бизнес организация, юридическо лице. Според испанското право, давностният срок, приложим за вредите, произтичащи от извъндоговорна отговорност е 1 година, като началото на давностния срок започва да тече от деня „в който действията по гражданската отговорност биха могли да бъдат реализирани“ – чл. 1969 ГК.
Съставът на САС служебно е издирил и докладвал на страните публикацията в ДВ брой 31/2012г. на Кралство Испания, в която са публикувани таблиците, според които се изчисляват обезщетенията при смърт. Съобразил се е с приложената Таблица 1, група IV – основни обезщетения при смърт (включително морални вреди) при жертва без съпруг и без деца, с възходящи, според която за родител, който е на възраст до 65 години и не е съжителствал с жертвата (според т.5 под линия), обезщетението е 50% от сумата 74 305 евро или 37 197,50 евро, а за родител на възраст между 66 и 80 години, който не е съжителствал със загиналия, обезщетението е 50% от 55 729,41 евро или 27 864,70 евро. Според таблица II, в случаите, в които жертвата е пълнолетно дете над 25 години, обезщетението се увеличава от 10 до 25 %.
Въз основа на изложеното апелативният състав е счел, че към датата на ПТП, при което е загинал сина на ищците, е приложим действащия към този момент Закон за гражданската отговорност и застраховането при движението на моторни превозни средства, приет с Кралски указ-закон 8/2004 от 29 октомври, преди изменението му през 2015г., съгласно който, в случай на смърт, право да получат обезщетение биха имали определени роднини, като за изчисляване на съответното обезщетение се използват таблици към Кралския декрет, ежегодно публикувани в ДВ на Кралство Испания.
За да постанови атакуваното решение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.26 от Регламент Р. ІІ, съгласно която прилагането на разпоредба на правото на държава, определено като приложимо съгласно регламента, може да бъде отказано, само ако резултатите от това приложение са явно несъвместими с обществения ред на сезирания съд. В тази връзка апелативният състав е счел, че липсва несъответствие между присъжданите от българските съдилища обезщетения за сходни случаи и тези, предвидени в приложимия испански закон. В случая родителите на загиналия при ПТП Ф. Т. са се възползвали от предвидена в испанското законодателство възможност за извънсъдебно уреждане на отношенията и са били удовлетворени от компенсационния орган на Кралство Испания в съответствие с испанския закон. Обсъдил е обстоятелството, че съгласно българското право съдът е длъжен да определи обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост, докато приложимото испанско право предвижда фиксирани по размер обезщетения. В случая обаче, съдът е приел, че размерът на обезщетенията, макар и фиксирана сума по испанското право, е съобразен с възрастта на загиналия и на преживелите го родители, с обстоятелствата дали ищците и загиналото им дете са живели заедно преди датата на смъртта, като е предвидено и процентно увеличение, според това дали жертвата е била в трудоспособна възраст.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като значими за изхода на спора: „1/ Влиза ли в правомощията на съда, да установи дали органът за изплащане на обезщетения е изчислил правилно обезщетението в случай, че приеме, че е приложимо правото на държавата, в която са настъпили непреките последици, по смисъла на чл.4, §2 от Регламент (ЕО) № 864/2007г. във връзка с дело С-350/14 на С.?; 2/ Обвързан ли е съдът да присъди обезщетението, предвидено съгласно правото на държавата, където са настъпили непреките последици или може по справедливост да присъди друг размер на обезщетението за неимуществени вреди?; 3/ Кои са страните по материалното правоотношение, при предявен иск по чл.284 КЗ (отм.)?” Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвид следното:
Първи въпрос е зададен в контекста на твърдението, че починалото при ПТП лице е живеело с баща си преди да загине, поради което се поддържа, че размерът на базовото обезщетение, според таблицата към испанския закон, преди прилагане на допълнителните корекции, възлиза на 102 170,58 евро. В случая въззивната инстанция е приела въз основа на доказателствения материал по делото, че от една година пострадалият не е живеел с родителите си, тъй като е имал местопребиваване в Испания, поради което е взела предвид базов размер по таблицата за изчисляване на обезщетенията, приложим за възходящ на жертва, с който последният не е съжителствал. Апелативният съд е приложил таблицата за обезщетенията с оглед установените по делото релевантни (съобразно тази таблица) за размера на обезщетението обстоятелства. С оглед на това е невярно твърдението, че съдът не е проверил дали изплатеното вече обезщетение е в съответствие с размера, който е дължим съобразно испанското законодателство, поради което първи въпрос не може да предпостави допускането на решението до касация.
По отношение на втори въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същият не е обусловил изхода на спора. Съгласно мотивите на обжалвания акт, отхвърлянето на иска е последица от извънсъдебното изплащане на дължимия размер на обезщетението за претърпените на ищците неимуществени вреди, определен съобразно приложимото материално право – на Кралство Испания, като е прието, че приложението му не може да бъде отказано на основание чл.26 от Регламент Р. ІІ, тъй като то не е несъвместимо с обществения ред на Република България, с оглед обстоятелствата, релеванти за определянето на размера на обезщетението, съобразно приложимия испански закон, а относно приложението на чл.26 от Регламент Р. ІІ не е формулиран въпрос от касаторите.
Последният въпрос също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като под „материално правоотношение” в мотивите на обжалвания акт е определено деликтното правоотношение при ПТП, функция от което е заплащането на обезщетението за вреди от ПТП от компенсационен орган при липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а не правоотношението между компенсационния орган и носителя на непреките вреди от деликта, страни по иска по чл.284 КЗ /отм./.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК. Очевидно неправилно пък би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение и не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато. Въпреки изхода на спора в полза на ответника по касацията не могат да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са ангажирани доказателства за негово изплащане. Представена е единствено фактура, от която е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение от 2580 лева с ДДС за изготвяне на отговора на касационната жалба по настоящото дело, при начин на плащане – „по сметка”, но не е представен платежен документ за извършване на превод по банковата сметка на адвокатското дружество на хонорара, който се претендира като разноски на страната за касационното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2054 от 31.07.2018г. по в.гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.