О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София 04.01.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 742/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. о. п. срещу решение №84 от 08.03.2011 г. по гр. дело №56/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №389 от 02.12.2010 г. по гр. дело №905/2010 г. на Велинградския районен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Д. Т. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че срещу ищцата е било образувано наказателно производство на 09.09.2008 г. за престъпление по чл.209, ал.1 НК. Тя е бил оправдана с влязла в сила присъда на 02.10.2009 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищцата са необходими 3 000 лв.
Ответницата по касационната жалба Д. Т. К., В., оспорва жалбата.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, както и относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС.Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №84 от 08.03.2011 год. по гр. дело №56/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.
От представените съдебни решения не може да се направи обоснован извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди са решавани противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил трайно установена съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84 от 08.03.2011 г. по гр. дело №56/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.