ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5
София, 04 януари 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5596 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3994/08.06.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 11324/2013, с което е потвърдено решение № І-37276/18.03.2013 на Софийския районен съд по гр. д. № 27519/2011, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 45 и 49 ЗЗД със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Н. М. Н., представляван от адв. Н. М. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да отложи делото при наличието на пречки за страната да се яви в съдебно заседание, за порока на въззивното решение, основаващо се на копия от писмени доказателства, без да представени оригиналите, за задълженията на въззивния съд при непълнота на доклада по делото на първоинстанционния съд, допустимостта на нови доказателства във въззивното производство и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба и по материалноправните въпроси за приоритета на ЕКПЧОС и правото на Европейския съюз пред разпоредбите на българското право, които им противоречат и за противоправността на изявлението, съдържащо клеветнически твърдения и опозоряващи обстоятелства, които (въпроси) са решени противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Д., п. от м. на ф. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси, доколкото такива е възможно да бъдат извлечени от представеното изложение, не обуславят решението по делото, представената съдебна практика е неотносима към предмета на делото, а въззивното решение е по същество правилно и е съобразено с установената съдебна практика.
Ответникът по жалбата П. на Р. Б., представлявана от юрк. Ц. М., я оспорва като я счита неоснователна.
Ответницата по жалбата К. Н. М., представлявана от адв. С. Ц. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като представените доказателства в първоинстанционното производство не са надлежно оспорени, не се посочва в резултат на кои непълноти в доклада по делото какви процесуални възможности и пропуснал ищецът. По делото не е установено ответницата да е твърдяла и още по-малко да е разпространявала обстоятелства, които обективно да се възприемат като обидни или неморални, въпреки многократно предоставяните възможност за това, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд.
Ответницата по жалбата В. Т. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на противоправно поведение (деяние) на ответниците физически лица, което да е причинило вреда на ищеца. На 26.07. и на 20.08.2007 г. ответницата В. е подписала отговор до завеждащия отдел И. при В. и до главния секретар на В. във връзка по подадената на 31.05.07 жалба от ищеца, в които (отговори) тя е изложила установени от нея факти във връзка с водени производства против ищеца и негово процесуално поведение и не се съдържат твърдения и квалификации, които обективно могат да се приемат за обидни и неморални. Не се установява също ответницата М. да е разпространявала подписаните отговори, доколкото това нейно деяние се претендира да е увреждащо. При установената неоснователност на исковете срещу физическите лица, не може да бъде ангажирана и отговорността на юридическите лица, които се претендира да са техни възложители.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първите два процесуалноправни въпроси не обуславят изхода на делото. Съдът е длъжен да осигури правото на страната да участва в разглеждането на делото, ако пречките за явяването и са надлежно удостоверени пред съда и ако те се отнасят, както за страната, така и за нейния повереник. Страната, която представя писмени доказателства в заверени от нея преписи е длъжна да представи оригиналите, ако това е поискано от насрещната страна със следващото съдопроизводствено действие. Останалите правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че допуска извършването на съдопроизводствените действия, които страната е пропуснала да извърши поради посочените във въззивната жалба непълноти и неточности в доклада на първата инстанция, като има служебни задължения само във връзка с правната квалификация на предявения иск; длъжен е да обсъди всички доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото и се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, които имат отношение към предмета на делото; както и че разпоредбите на ЕКПЧОС и правото на Европейския съюз имат приоритет пред разпоредбите на българското право, които им противоречат и на изявлението на дееца е противоправно, когато съдържа клеветнически твърдения и/или опозоряващи обстоятелства.
Ответниците по касацията не претендират разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3994/08.06.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 11324/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.