О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 05.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 502/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 27.10.2009 г. по гр.д.№ 3903/2004 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-г състав ответникът Н. М. Николов е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца С. Б. А. владението на 65% ид. ч. от общото избено помещение от 121, 06 кв.м., както и от кафе-клуба, изграден в него на площ 60 кв.м., които обекти се намират в жилищната сграда на ул. “К. Б. І”, № 122, София. В останалата част искът по чл.108 ЗС за предаване владението на 55 % ид. ч. от таванското помещение, намиращо се в същата сграда, е отхвърлен.
Решението е обжалвано и от двете страни.
В жалбата на ищеца се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост досежно изводите на съда, че се касае за таванско помещение, което е преустроено в самостоятелен обект- жилище и тъй като не съществува реално във вида, в който е одържавено, не е подлежало на възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, на действието на който закон основава претенцията си ищецът.
В жалбата на ответника се оспорват като незаконосъобразни съображенията на съда, че изграденият в избените помещения кафе- клуб е незаконен, тъй като пълномощникът адв. З. В. не е имал изрично пълномощно да дава съгласие за преустройство на общи части от етажната собственост в самостоятелни обекти. Касаторът счита, че в тази част съдът е направил необосновани и противоречащи на доказателствата по делото изводи, поради което моли решението да се отмени и предявеният иск за този обект да се отхвърли.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Съгласно представените нотариални актове, проведената реституция и данни за наследствените му права ищецът е собственик на три магазина и апартамент в сградата, ведно с 55/100 ид.ч. от таванските и 65/100 ид.ч. от избените помещения. Ответникът притежава апартамент на първи надпартерен етаж и останалите идеални части от таванските и избени помещения. Тъй като последните се държат изцяло от ответника, ищецът е претендирал предаване владението на припадащите му се като на съсобственик идеални части от тях. И за двете помещения е посочено, че по принцип представляват общи части на сградата, която е в режим на етажна собственост. Не е било спорно по делото и това, че части от сградата, притежавани от бившия собственик С. И. А., са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС.
За да отхвърли иска за таванското помещение съдът е приел, че след одържавяването то е било е преустроено в самостоятелен апартамент, поради което е налице нов обект на собственост и той не се включва в реституцията, настъпила по силата на З. през 1992 г.
В избеното помещение е изградено заведение- кафе- клуб, но тъй като преустройството е извършено без съгласие на всички етажни собственици, е прието, че не е променено предназначението му с възникване на самостоятелен обект в индивидуална собственост, а помещението остава обща част и затова искът е уважен за притежаваните от ищеца 65% ид.ч. Липсата на съгласие от страна на ищеца се свързва с това, че е действал чрез пълномощник, който не е имал изрично пълномощно да даде съгласие за преустройство на общите части.
От страна на ответника Н. М. Николов относно уважения срещу него иск за избеното помещение се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се твърди, че е от значение за точното прилагане на материалния и процесуалния закон ВКС да се произнесе по въпроса за обема на представителната власт на пълномощника на ищеца съгласно текста на даденото пълномощно на адв.З. В.. По отношение обема на представителната власт било налице и противоречие с друго решение между същите страни, а именно по гр.д.№ 925/2002 г. на ВКС, ІV г.о., с оглед на което се поддържа като основание за допускане на обжалването и чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
От данните по делото е видно, че преустройството е извършено въз основа на одобрен архитектурен план и строително разрешение от 11.03.1997 г., върху които адв.В., като пълномощник на наследниците на С. И. А. писмено е дал съгласието си “ремонтираното и преустроено избено помещение от Н. М. Николов в размер на 35% от общото избено помещение да бъде използвано като кафе-клуб”. Според текста на пълномощното / озаглавено договор/ от 1.11.1995 г. адв.З. В. е упълномощен да представлява доверителите във връзка с управлението на собствения им имот, както и изрично му се дава право да извършва / цитирано дословно/ “ действия на разпореждане продажба доброволна и съдебна”. Въззивният съд е подложил на тълкуване текста на пълномощното и с оглед на останалите доказателства по делото във връзка с вида и характера на преустройството е стигнал до извода, че пълномощникът е имал представителна власт само за изрично посочените в пълномощното / а не за всички/ действия на разпореждане- продажба и вероятно съдебна или доброволна делба и че не е бил упълномощен да дава съгласие за преустройството. С оглед на тези данни следва да се приеме, че поставеният въпрос за определяне обема на представителната власт на адв.В. всъщност представлява оплакване за необоснованост в изводите на въззивния съд и нарушение на материалния закон, които не попадат в основанията за допускане на обжалването, а биха били основания за неправилност на решението по чл.281 ГПК, но не могат да се разглеждат на този етап от производството. Точното прилагане на материалния закон е изискване към всяко решение на въззивния съд, но от гледна точка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК то има друго съдържание, така както е разяснено в т.4 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Казаното се отнася и за довода, че от значение за точното прилагане на материалния закон е съдът да се произнесе и за обема на собственост на ищеца с оглед на данните, че по реституция и наследство той е придобил само 1/ 5 ид.ч. от имота, а останалите 4/5 ид.ч. е закупил, но след като част от избата е обособена като самостоятелен обект и той не е бил предмет на договора за покупко-продажба.
По изложените съображения следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно се поддържа и хипотезата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като от представеното решение по гр.д.№ 925/ 2001 г. е видно, че то е било с друг предмет- иск по чл.109 за премахване на преградна стена, изградена от касатора в един от магазините. Действително чрез това преграждане е осигурен пряк достъп от улицата до процесното избено помещение, но тъй като представеното пълномощно се отнася само за преустройството в избеното помещение, но не и в магазините, е прието, че то е ирелевантно като доказателство за конкретния спор. При това положение липсва противоречиво разрешаване на въпроса за обема на представителната власт, която това пълномощно е давало на адв. В., поради което не е налице и основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По насрещната касационна жалба на ищеца С. А. относно отхвърляне на иска за таванското помещение.
Касаторът не е формулирал точно кой е същественият за делото материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но с оглед цялостното изложение би могло да се приеме, че това е въпросът необходимо ли е преустройството на помещение, представляващо обща част в една етажна собственост, да е извършено законно, за да се приеме, че този обект не съществува реално и не подлежи на възстановяване по ЗВСВОНИ.
Според изложението в тази част решението е в противоречие с практиката на ВКС, а правилното му решаване е от значение за точното прилагане на закона- основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, пр.1 ГПК. В подкрепа на твърденията по първото основание се представят р.№ 2065-04-ІV и р.№ 1245-94-ІV, което с оглед разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. сочи, че поддържаното основание за касационно обжалване е чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не т.1 , имаща предвид тълкувателни и задължителни актове на ВС и ВКС.
При съпоставката на тези решения с обжалваното обаче е видно, че първото от тях всъщност е отменителното решение, постановено в същото производство при предходно разглеждане на делото от ВКС, поради което то не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид различни дела, по които се дава противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос, а не решения, постановени в различни етапи от производството на едно и също дело.
Второто от представените решения е постановено по чл.109 ЗС и разглежда въпроса, че този иск е допустим и в случаите, когато в полза на един от съсобствениците има издадено техническо разрешение и утвърдени проекти, ако със строежа се засягат лични субективни права на другите съсобствениците в имота- т.е. въпроси, които не стоят по настоящото дело..
Обжалването не следва да се допусне и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът възпроизвежда само законовия текст, а не обосновава наличието на това основание с излагане на релевантни аргументи по смисъла на т.4 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.10.2009 г. по гр.д.№ 3903/2004 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: