4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 5
София, 05.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4368/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от К. Й. Т. чрез адв. Б. Д. С. от Пловдивската адвокатска колегия, срещу въззивното решение № 824 от 08.05.2015 г. по в. гр. д. № 545/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 4714/08.12.2014 г. по гр. д. № 19754/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС за установяване, че ищцата е собственик с ответника Х. Д. Т. в режим на съпружеска имуществена общност на жилище – апартамент на две нива с идентификатор 56784.530.1545.1.2 по одобрените КККР на [населено място], ведно с правото на строеж и принадлежащите общи части от двуетажна жилищна сграда с външно стълбище, разположена в общински поземлен имот с идентификатор 56784.530.1545, като изграден от съпрузите по време на брака им, евентуално – придобит въз основа на придобивна давност за периода от 20.02.1996 г. до 11.05.2010 г., и да бъдат осъдени ответниците И. Д. Т. и В. П. Т. да предадат владението върху втория жилищен етаж.
Ответниците не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Като основание на претендираното право на собственост, придобито в режим на семейна имуществена общност, ищцата е въвела на първо място твърдение за изграждане на спорния обект въз основа на учредено право на пристрояване по време на брака й с ответника Х. Т., и като поддържано в условията на евентуалност – изтекла също по време на брака придобивна давност за периода 1996-2010 г.
Данните по делото сочат, че по силата на чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, за собственик на жилищна сграда на два етажа със стая и салон на всеки етаж, с обща застроена площ 36 кв. м., бил признат бащата на Х. Т. – Д. Т..
През 1975 г. 1/2 ид. ч. от тази сграда била прехвърлена срещу задължение за издръжка и гледане, от Д. Т. и неговата съпруга, на сина им – ответника Х. Т., в резултат на което последният придобил посочената част от имота в режим на съпружеска имуществена общност с ищцата, а между прехвърлителите, от една страна, и приобретателите, от друга, възникнала съсобственост върху старата сграда. Към 1985 г. договорът бил развален.
С декларация с нотариална заверка на подписа от 29.11.1976 г. Д. Т. дал съгласие Х. Т. да построи в северната част на дворното място една стая. Въз основа на издадените на негово име строителни книжа – разрешение за строеж N 87 oт 03.03.1977 г., одобрен архитектурен проект, Х. Т. пристроил към старата жилищна сграда жилище на две нива, представляващо спорния по настоящото дело имот. Като съобразил разпоредбите на чл. 66, ал. 4 ЗС и чл. 56, ал. 3 З. /отм./ и предвид липсата на съгласие на всички съсобственици на сградата за извършване на пристрояването, и на собственика на земята – държавата, въззивният съд заключил, че правото на пристрояване не е учредено надлежно. Приел също, че не е установено строителното разрешение да е издадено на основание чл. 148, ал. 1 и чл. 150а ППЗТСУ /отм./, както твърди ищцата, и да са налице предпоставките на посочените разпоредби – за изграждане на пристройка за задоволяване на остра жилищна нужда, в застроен недвижим имот, засегнат от предвижданията на плана и предназначен за мероприятие на държавата. Затова и не е възникнала собственост за ищцата и ответника Х. Т. по силата на учредено право на пристрояване в режим на съпружеска имуществена общност.
Както старата част на жилищната сграда, така и новоизградената пристройка, са били предмет на делба и с влязло в сила решение N 95 от 12.04.1988 г. по гр. д. N 8989/1986 г. на Пловдивския районен съд в дял на В. Т. е поставено самостоятелно полумасивно жилище, представляващо старата част от сградата /при основание за възникване на съсобственост покупко-продажба на 1/2 ид. ч. с н. а. N 5/1983 г. с прехвърлители Д. Т. и съпругата му В. Т./, ведно с дворната чешма и дворния клозет, а в дял на ответника Х. Т. е поставена самостоятелна жилищна сграда, състоящата се от сутерен със стая и кухненска ниша и малко предверие, и етаж от стая и сервизни помещения и тераса, съставляваща новопристроената част от сградата, предмет на настоящия процес, с присъждане на съответните уравнения на дяловете.
При тези данни въззивният съд приел, че старата и новопристроената част от сградата са били част от наследствената маса на Д. Т., поради което и ищцата не е участвала в делбата и не е призната за съсобственик. Този извод съдът подкрепил с данните, че с решение N 374 от 12.09.1989 г. по гр. д. N 318/1989 г. на ВС, І-во г. о., е оставена без уважение молбата на ищцата за отмяна на влезлите в сила решения, постановени в двете фази на делбеното производство, като е отречено тя да е съсобственик на делбеното имущество – стара и нова сграда.
С оглед изложеното въззивният съд приел за неоснователен иска за признаване на собственост в режим на съпружеска имуществена общност за ищцата и ответника Х. Т. по силата на учредено им по време на брака право на пристрояване.
Следващото наведено основание е придобивна давност, при упражнявана фактическа власт повече от 10 години – от 1996 до 2010 г. Съдът приел, че ответникът Х. Т. е станал собственик по силата на решението за делба, с което на спорното жилище му е поставено в дял, а поради присъждането на парично уравнение на дяловете ищцата също има съсобственически права върху новопристроената сграда, но на друго основание, а не на въведените от нея. Права по давност ищцата не е придобила, тъй като една част от жилището притежава на друго основание, а останалата част е еднолична собственост на съпруга й, и по по аргумент от чл. 115, ал. 1, б. „в” ЗЗД няма как да е придобила права в режим на съпружеска общност по силата на давностно владение както спрямо съпруга си, така и спрямо другите ответници. Наред с това от заключението на съдебно-техническата експертиза и представеното по делото писмо от общинската администрация може да се направи извод, че пристройката не представлява самостоятелен обект, доколкото достъпът до второто й ниво се осъществява през старата сграда, а несамостоятелен обект не може да се придобие по давност. Това не изключва проведената делба на двете жилища съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 З. /отм./, тъй като делбата е допустима, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми.
За неоснователни са приети и твърденията на ищцата, че преходните салон и стая на втория етаж в старата постройка, през които се осъществява достъп до втория етаж на пристроената нова част, имат характер на общи части. С решението за делба тези помещения са предоставени в дял на В. Т. като част от старата жилищна постройка, а не са изключени от делбата като общи части, а и не отговарят на характеристиките за общи част по смисъла на чл. 38 ЗС, като нито по естеството си, нито по предназначението си служат за общо ползване на собствениците от двата обекта – нова и стара част от сградата. Това обстоятелство не се променя и от представения във въззивното производство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответниците В. и И. Т. прехвърлили на И. Т. собствения си имот – старата сграда, доколкото същият не установява, че преходните салон и стая на втория етаж в старата постройка, през които се осъществява достъп до втория етаж на пристроената нова част, имат характер на общи части, нито има характер на признание на такъв факт. Затова и тези помещения не са съсобствени между страните, а са част от имота на В. и И. Т..
Въззивният съд обсъдил и данните относно втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС и приел, че тя не е налице, тъй като не е установено ответниците В. и И. Т. да владеят новоизградената пристройка. Видно от протокола от 11.05.2010 г. по изп. д. N 745/2010 г., образувано по изпълнителен лист от 20.02.1996 г. по гр. д. N 3122/1994 г. по успешно проведен ревандикационен иск от П. Т. и И. Т. срещу Х. Т., ищцата К. Т., Д. Т. и Д. Т. за старата част на сградата, ответниците са въведени във владение само на своята част от имота – старата постройка, а не и в новата пристройка – предмет на настоящото дело.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради неточно прилагане на закона и поставя въпросите: 1. налице ли е етажна собственост при въвода от 11.05.2010 г.; 2. оставена ли е за общо ползване общата част на сградата; 3. има ли ищцата К. Й. Т. активна легитимация.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване може да се допусне по поставен от касатора правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който е свързан с предмета на делото и е от значение за формиране решаващата воля на съда, обективирана в решението. Първите два въпроса, поставени в изложението, не са правни, а фактически. Те са обусловени от становището на ищцата, че с пристрояването към старата жилищна сграда е възникнала етажна собственост, като достъпът до второто ниво на пристройката се осъществява през общо външно стълбище и общи помещения с площ 22 кв. м. С решението по делбеното дело, в което ищцата не е участвала и поради това според нея делбата е нищожна, е предвидено етажната собственост да се прекрати, като на калкан се формират две жилищни сгради с по едно жилище във всяка, но предписаното преустройство не е извършено и при въвода през 2010 г. сградата е заварена така, както е по проекта от 1977 г. Затова е налице етажна собственост, която съдебният изпълнител не зачел и били отнети ключовете на общия и единствен вход на сградата с единствено външно стълбище; входната врата за второто ниво на собственото на ищцата жилище била закована и така бил отнет достъпът й до същото и до сервизните помещения. Така изложените доводи съставляват по същността си оплаквания за наличие на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но правилността на решението не е предмет на проверка в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по селекция на касационните жалби. Правилността може да бъде проверена и оплакванията в тази насока – разгледани по същество по реда на чл. 290 ГПК, само ако е налице поддържаната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тя, обаче, не възниква във всички случаи на неточно прилагане на закона, а само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но жалбоподателката не е обосновала тяхното наличие.
Третият поставен въпрос – има ли ищцата активна легитимация, би стоял за разрешаване, ако предявените искове бяха приети за недопустими, но в случая съдът се е произнесъл по тях по същество. Въведените от ищцата придобивни основания са приети от въззивния съд за недоказани след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните. Обжалваното решение съдържа преценка относно наличието на учредено и реализирано по време на брака между ищцата и ответника Х. Т., право на пристрояване, и относно възможността за придобиване на имота по давност, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства, и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 824 от 08.05.2015 г. по в. гр. д. № 545/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: