О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 06.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2312 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище [населено място], чрез пълномощника на ЮЛ- търговец – адв.Г.Д. –САК, против разпореждане на Софийски окръжен съд № 104 от 11.03.2014 год., по в.гр.д.№ 616/2013 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК е върната касационната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх. на СОС № 336/13.02.2014 год. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 1 от 06.01.2014 год., по в.гр.д.№ 616/2013 год., в частта за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт на Районен съд [населено място].
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.280, ал.2 ГПК, поради което се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената касационна жалба.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговска отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение на районен съд [населено място], с което са уважени предявените срещу настоящия частен жалбоподател, като ответник, искове по чл.422 ГПК за признаване на установено, че ищцовото търговско дружество има срещу последния вземания в общ размер от 10 202.78 лв., представляващи главници по отделни договори за продажба на горива, за които са съставени данъчни фактури №№ 3214/31.01.2011 год.; 3266 / 24.02. 2011 год.; 3265/24.02.1011 год. и № 3218/28.02.2011 год., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.09.2011 год. до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 по ч.гр.д.№ 716/2011 год. на СРС, както и в частта за деловодните разноски. Счетено е, че претенцията на ищеца, имаща облигационен характер, е заявена още с исковата молба като такава по разделни вземания, всяко от които има самостоятелен характер, спрямо правопораждащия го факт и следователно независимо от еднаквото им правно основание, налице са различни искове, които предявени в обективно кумулативно съединяване обуславят приложението на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ. бр.100/21.12.2010 год., предвид цената на всеки един от тях, която е под 10 000 лева и търговския характер на самото дело.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Определящо в случая е начина по който вземанията са заявени още с исковата молба, срещу който ответникът не е възразявал – като разделни, обективирани в различни фактури, с различно основание и падеж, поради което съобразявайки различните фактически състави, които са го породили – множество договори за доставка на горива, правилно администриращият касационната жалба на [фирма] Софийски окръжен съд е счел, че се касае до обективно съединени искове, поради което предвид цената на всеки един от тях и търговския характер на делото, касационното производство се явява недопустимо по силата на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК.
Само за прецизност следва да се посочи, че именно по този начин – като вземания за отделни, сключени между страните доставки, същите са били разграничени и от изслушаната пред първоинстанционния съд експертиза – основна и допълнителна, заключенията на които са останали неоспорени в процеса и е била обсъдена и дължимостта на всяка от претендираните суми от решаващия съд. Следователно като е преценил поотделно за всеки обективно съединен иск размера по чл. 280, ал.2 ГПК и въз основа на тази преценка е приел, че за настоящия частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно право на касационна жалба и подадената от него касационна жалба подлежи на връщане, като недопустима въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон – чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски окръжен съд № 104 от 11. 03.2014 год., по в.гр.д.№ 616/2013 год. за връщане на касационната жалба на [фирма], със седалище [населено място], с вх. на СОС № 336/13.02.2014 год., като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: