6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 06.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3041/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Е. П. М., чрез адв. Н. В., касационна жалба против решение № 1738 от 11. 03. 2019 г. по гр. д. № 11360/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 12. 01. 2016 г. по гр. д. № 21464/2008 г. на Софийски районен съд, 49 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Е. П. М. срещу Г. И. Ф., И. Г. Ф. и П. Г. Ф. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че Е. П. М. е собственик по давност на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на първи надпартерен етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи, хол, антре, кухня, баня с тоалетна и тераса, със застроена площ 87, 76 кв.м., ведно с две зимнични помещения и прилежащите идеални части от общите части на сградата и дворното място, съставляващо УПИ …., в кв. …. по плана на [населено място], м. „НПЗ-Средец“. Твърди се неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното: несъответствие на мотивите към решението на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК; необсъждане на всички събрани по делото доказателства; необсъждане довода на ищеца, че с договора за цесия от 12. 03. 2008 г. и последвалата публична продан на апартамента на цесионера Г. Ф. е накърнена запазената част на ищеца от наследството на родителите му П. и В. П.; недопустимо извършване на делба на съсобствен имот от частния съдебен изпълнител чрез извършената публична продан на апартамента. Сочат се и нарушения на материалния закон – чл. 84 ЗС, чл. 116, б.“а“ ЗЗД, чл. 134, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
Ответниците по касационната жалба Г. И. Ф., И. Г. Ф. и П. Г. Ф.,чрез адв. Ц. П., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Делото е образувано по предявен от Е. П. М. против Г. И. Ф., И. Г. Ф. и П. Г. Ф. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния апартамент, описан по-горе. Като придобивни основания за 2/8 ид.ч. от правото на собственост ищецът сочи наследяване на родителите си П. М. П. и В. Г. П., а за останалите 6/8 ид. части – придобивна давност. Твърди, че е владял апартамента от 1992 г. до 18. 07. 2008 г., когато Г. Ф. е бил въведен във владение от частен съдебен изпълнител, като правото на собственост е придобил още през 2002 г., с изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Горното видно от исковата молба и уточнителни молби от 15. 03. 2010 г., 17. 06. 2010 г. и 1. 03. 2012 г.
Ответниците са оспорили иска като неоснователен по съображения, че изключителен собственик на апартамента е Г. Ф., който е придобил 11/16 ид.ч. по силата на проведена публична продан, а останалите 5/16 ид.ч. на основание договор за покупко-продажба, сключен с В. П. и прекратена със смъртта на съпругата му Ц. Ф. съпружеска имуществена общност.
За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, съставът на въззивния съд е приел за установено, че процесният апартамент е бил придобит през 1961 г. от П. и В. П., през време на брака им, при условията на СИО, чрез участие в ЖСК „Девети септември“, като в тяхна полза е издаден н.а. № …. г. П. П. починал 1992 г. и оставил за наследници съпругата си В. П. – придобила общо 5/8 ид.ч. (1/2 на основание прекратена СИО и 1/8 по наследство от съпруга си) и децата си Ц., С. и Е. П. – всеки придобил по наследство по 1/8 ид.ч. С н.а. № …. г. В. П. продала на дъщеря си Ц. П., през време на брака й с Г. Ф., собствените си 5/8 ид.ч. След сключване на тази сделка съсобственици на имота са били С. П. – 1/8 ид.ч., Е. П. – 1/8 ид.ч., Ц. П. 1/8 ид.ч. по наследство, Ц. и Г. Ф. – общо 5/8 ид.ч. при условията на СИО. В. П. починала на 16. 03. 2004 г. и оставила за законни наследници децата си Ц., С. и Е. П..
С н.а. № …. г. Ц., С. и Е. П. учредили ипотека върху процесното жилище за обезпечаване вземане на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД към „Балкан 38 – интернационал“ ЕООД по договор за кредит. При сключване на договора са били представлявани от пълномощника П. С. М., като в нотариално заверено пълномощно № …. г. Е. М. е овластил П. М. за учредяване на ипотеката върху жилището в качеството си на собственик на 1/8 ид.ч., С. М. в качеството си на собственик на 1/8 ид.ч., а Ц. Ф. в качеството си на собственик на 6/8 ид.ч. (1/8 по наследство и 5/8 на основание договор за покупко-продажба, сключен с майка й).
Ц. П. починала на 26. 11. 2005 г. и оставила за законни наследници съпруга си Г. Ф. и децата си И. и П. Ф.. След смъртта й наследствената й 1/8 ид. ч. е придобита от Г., И. и П. Ф. – всеки по 1/24 ид.ч., съпругът и Г. Ф. придобил на основание прекратена СИО 5/16 ид.ч., а останалите 5/16 са придобити от Г., И. и П. Ф. – всеки по 5/48 ид.ч. Така, съсобственици на апартамента след смъртта на Ц. Ф. са били С. П. – 1/8 (6/48) ид.ч., Е. П. – 1/8 (6/48) ид.ч., Г. Ф. – 22/48 ид.ч. (5/16 ид.ч. на основание прекратена СИО +7/48 по наследство от Ц. Ф.), И. Ф. и П. Ф. – всеки по 7/48 ид.ч. (по наследство от майка им Ц. Ф.).
Срещу ипотекирания имот било насочено принудително изпълнение за събиране вземането на банката и процесният апартамент бил изнесен на публична продан. Г. Ф. на 10. 09. 2007 г. получил призовка за доброволно изпълнение, на 12. 03. 2008 г. сключил договор за цесия, с който придобил вземането на банката към „Балкан 38 – интернационал“ ЕООД за сумата 70500 лв., на 27. 03. 2008 г. е бил конституиран като взискател в изпълнителното производство, на мястото на „Уникредит Булбанк“ АД. На публична продан са изнесени 11/16 ид.ч. от процесния апартамент (без придобитите от Г. Ф., на основание договор за покупко-продажба и прекратена СИО 5/16 ид.ч.). С постановление за възлагане на недвижим имот от 31. 03. 2008 г., влязло в сила на 25. 04. 2008 г., Г. Ф. е обявен за купувач на 11/16 ид.ч. от апартамента. Тези 11/16 ид.ч. включват притежаваните до този момент от С. П. 1/8 ид.ч. (по наследство от П. П.), от Е. П. 1/8 ид.ч. (по наследство от П. П.), от И., П., Г. Ф. – по 7/48 ид.ч. от всеки от тях (по наследство от Ц. Ф., която към смъртта си е притежавала 1/8 ид.ч. по н-во от П. П. и 5/16 по силата на договор за покупко-продажба и прекратена СИО). С решение от 25. 04. 2008 г. по ч. гр. д. № 1971/2008 г. на СГС жалбата на Е. П. срещу възлагателното постановление на частния съдебен изпълнител е оставена без уважение.
С решение от 5. 11. 2007 г. по гр. д. № 20213/2006 г. на СРС, 61 с-в, влязло в сила на 4. 10. 2011 г., е отхвърлен предявеният от Е. П. против настоящите ответници и С. П. М. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, за обявяване нищожност на договора за покупко-продажба на 5/8 ид.ч., сключен между В. П. и Ц. П., като симулативен и прикриващ дарение, и съединеният с него иск по чл. 30 ЗН за възстановяване запазената част на Е. П. от наследството на В. П..
От правна страна е прието, че изключителен собственик на процесния апартамент е ответникът Г. Ф., който е придобил 11/16 ид.ч. на основание публична продан, а 5/16 на основание договор за покупко-продажба и прекратена СИО. Прието е, че ищецът Е. П. не е собственик имота на твърдяните основания. Собствеността върху наследената от баща му 1/8 ид.ч. е била ипотекирана, изнесена на публична продан и придобита от ответника Г. Ф.. Не е придобил собствеността върху процесното жилище по давност, чрез упражнявано от 1992 г. до 18. 07. 2008 г. (протокола за въвод във владение на Г. Ф.) владение. От свидетелските показания не се установява да е упражнявал фактическа власт върху целия апартамент (ползвал е реална част от него за стоматологичен кабинет, със съгласието на останалите съсобственици), нито да е преобърнал във владение държането на идеалните на останалите съсобственици. Прието е, че дори да се приеме, че е упражнявал фактическа власт от 1992 г. до 2008 г. върху процесния апартамент, то е доказано по делото, че не е имал намерение да свои идеалните части на останалите съсобственици – на 25. 03. 1998 г. е подписал пълномощно за учредяване на ипотека, заедно с останалите съсобственици, в качеството си на собственик на 1/8 ид.ч. от жилището, с което признава правата на останалите; на 5. 04. 2007 г. е подписал договор за учредяване на ипотека върху жилището, заедно с останалите съсобственици, като притежател на 1/8 ид.ч.; през 2006 г. е предявил иска по чл. 30 ЗН срещу настоящите ответници, с което признава правата им на собственост, възникнали по наследство и на договорно основание. Настоящият положителен установителен иск е предявен 2008 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Засегнато ли е правото на ищеца на запазена част от наследството на родителите му чрез договора за цесия от 12. 03. 2008 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Г. Ф., чрез изнасянето на наследствения имот на публична продан и възлагането му на Г. Ф..
2. Допустимо ли е в изпълнително производство частният съдебен изпълнител да извършва делба на наследствен имот въз основа на договора за цесия и последващото постановление за възлагане на наследствения имот.
3. Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че ответникът Г. Ф. е изключителен собственик на процесния имот въз основа на мотивите към постановлението от 31. 03. 2008 г. за възлагане на 11/16 ид.ч. от процесния имот.
4. Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че ответникът Г. Ф. е изключителен собственик на процесния имот без да е доказано извършване на доброволна или съдебна делба на имота.
5. Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че ответникът Г. Ф. е изключителен собственик на процесния имот въз основа на протокол за въвод във владение на ответника в имота от 18. 07. 2008 г., съставен от частен съдебен изпълнител.
6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително и показанията на всички разпитани свидетели и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение.
Във връзка с така поставените въпроси касаторът не се позовава, дори формално, на някоя от посочените в точки 1, 2 или 3 на ал. 1, чл. 280 ГПК хипотези, във връзка с които се поставят въпросите. Непосочването на някое от допълнителните основания само по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
На следващо място, въпросите не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговорите на същите изискват преценка на установените по конкретното дело факти и на обосноваността и правилността на изводите н въззивния съд, а не са свързани с принципно становище по даден правен проблем.
Дори да се приеме, че въпросите покриват критериите на общо основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, то те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на делото. Първите пет въпроса нямат връзка нито с решаващите мотиви на въззивния съд, нито със заявеното от ищеца придобивно основание давност, нито с установените по делото факти и извършените от съда процесуални действия. Искът е отхвърлен по съображения, че собствеността върху наследената от ищеца от баща му П. П. 1/8 (6/48) ид.ч. от процесния жилищен имот е ипотекирана от ищеца за обезпечаване парично задължение на търговско дружество към банка, по отношение на същата е насочено принудително изпълнение, изнесена е на публична и е продадена на ответника Г. Ф.. Последният е придобил на същото основание още 27/48 ид.ч. от правото на собственост, а 15/48, равняващи се на 5/16 ид.ч., придобил на основание договор за покупко-продажба и прекратена СИО. За неоснователно е прието заявеното от ищеца придобивно основание давност за останалите 7/8 ид.ч. от правото на собственост, което същият твърди, че се е било осъществило още през 2002 г. (преди ипотекиране на апартамента), чрез упражнявано от 1992 г. до 2008 г. (изнасянето на имота на публична продан, възлагането му на ответника и въвеждането на последния в имота) владение – не е доказано нито упражняване на фактическа власт върху имота от ищеца, нито намерение за своене на идеалните части на останалите съсобственици. Обсъдено е, че искът на Е. П. по чл. 30 ЗН, за възстановяване на запазената му част от наследството на майка му В. П., е отхвърлен с влязло в сила решение. Относно последния въпрос – въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, посочил е кои гласни доказателства кредитира, кои не и съображенията си за това.
В останалата си част изложението съдържа оплаквания за постановяване на въззивното решение в противоречие с материалноправни норми и при допуснати процесуални нарушения, които оплаквания представляват касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не следва да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция, но не са представили доказателства за извършване на такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1738 от 11. 03. 2019 г. по гр. д. № 11360/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: