О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 07.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6345 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №80 от 13.05.14г. по гр.д.№127/14г. на Видинския окръжен съд е потвърдено решение №628/27.12.13г. по гр.д.№730/13г. на Видинския районен съд, в частта, с която е уважен предявеният от О. Х. К. срещу П. И. Д. и Л. И. Д. иск по чл.109 ЗС, като ответниците са осъдени да премахнат изградената на пърия етаж пред апартамент №1, вх.А, на жилищен блок “Д.-57” на [улица] [населено място] преградна врата, преграждаща 2,5 кв.м. от стълбищната площадка на етажа на сградата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците П. И. Д. и Л. И. Д.. Жалбоподателите поддържат, че решението е процесуално недопустимо, тъй като съдът е присъдил нещо различно от това, което се иска, т.е. има произнасяне по непредявен иск. В исковата молба е посочено, че се иска събарянето на преградна стена от 2,73 кв.м. / 1,95 м. на 1,40 м./ на стълбищната площадка, а съдът постановил диспозитив за премахване на преградна врата, преграждаща 2,5 кв.м. от стълбищната площадка. Решението е и неправилно, тъй като съдът не обсъдил противоречията в доказателствата по делото и доводите на страните. Свидетелите говорели за стена или нещо като стена, а не за алуминиева P. входна врата, както е в заключението на вещото лице. Неправилен бил изводът на въззивния съд, че се касае за едно и също нещо.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за допустимостта на съдебното решение, преценена с оглед спазването на диспозитивното начало в гражданския процес, за съответствието между търсената защита и рамките, в които следва да се произнесе съдът; за правомощията на въззивната инстанция във връзка с изискванията за мотивираност на съдебния акт; съществува ли изискване за самостоятелна преценка от страна на въззивната инстанция на доказателствата по делото и доводите на страните; какъв е обемът на доказателствената тежест, падаща върху ищеца, предявил иска по чл.109 ЗС; за приложното поле на чл.109 ЗС – какви са елементите от фактическия му състав и предпоставките, за да бъде приет искът за основателен.
Ответникът в производството О. Х. К. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В. от жалбоподателите спор се гради единствено върху обстоятелството, че противоправното въздействие, предмет на иска по чл.109 ЗС, е описано в исковата молба по един начин, а в съдебното решение на първата инстанция – по друг, като въззивният съд е намерил тези различия за несъществени, тъй като се касае за едно и също нещо – иск за премахване на заграждение на обща част на сградата, представляваща част от стълбищна площадка пред входната врата на апартамента на ответниците. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС не се занимава с подобни външни несъответствия между петитум на исковата молба и диспозитив на съдебно решение, както и външни и несъществени различия в доказателствата по делото относно начина на описание на заграждението, чието премахване се иска. Затова тази практика е неотносима към спора по настоящото дело и не може да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Общите теоретични разсъждения в решенията на ВКС, на които жалбоподателите се позовават, не могат да послужат като аргумент в подкрепа на виждането, че в настоящия случай съдът е постановил недопустимо решение, или пък неправилно решение поради нарушаване на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото и неправилно прилагане на материалния закон. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника в поризводството следва да бъде присъдена сумата от 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 23.06.2014г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 13.05.14г. по гр.д.№127/14г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. И. Д. и Л. И. Д., двамата от [населено място], [улица], бл. “Д.-57”, вх.А, ет.1, ап.1 да заплатят на О. Х. К. от [населено място], [улица], бл. “Д.-57”, вх.А, ет.3, ап.5 сумата от 400лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: