1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
С., 09.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 376/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Л.” А. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. М. В. от САК, срещу определение № 20/06.01.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2/2012 г. Със същото е потвърдено разпореждане № 4 391/03.11.2011 г. по т. д. № 418/2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което жалбаподателят е задължен в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ПОС сумата от 3 164,03 лв., представляваща сумарно възнаграждение на бивши синдици на [фирма] [населено място] в производство по несъстоятелност, от която: 900 лв. за временен синдик С. Ж. и 2 264,03 лв. – за постоянен синдик В. М..
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – С. М. Ж. не ангажира становище в законоустановения срок.
Ответникът по частната касационна жалба – В. П. М. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Изложени са доводи за неоснователността на подадената частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 418/2010 г. по описа на Окръжен съд [населено място] е образувано по молба на „Л.” А. [населено място] за откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] [населено място]. Молителят се легитимира като кредитор на посоченото Е., поради неизпълнение задължение към него за сумата от 162 184,15 лв., въз основа на сключен между страните договор за наем и акцесорен договор за услуги. С решение № 97 от 01.03.2011 г. съдът е обявил неплатежоспособността на длъжника, с начална дата – 07.05.2009 г., открива производство по несъстоятелност и назначава за временен синдик на [фирма] [населено място] М. Ж., с месечно възнаграждение 900 лв., платимо от имуществото на длъжника и определя дата на първото събрание на кредиторите. С определение № 600/12.04.2011 г. ПОС назначава за постоянен синдик на [фирма] [населено място] П. М., с дата на встъпване 16.04.2011 г. С решение № 364/12.07.2011 г. по в. т. д. № 524/2011 г. П. е отменил първоинстанционното решение и отхвърля като неоснователна и недоказана молбата на „Л.” А. [населено място] за обявяване неплатежоспособността на [фирма] [населено място]. В ПОС са постъпили молби от времения синдик – С. Ж. и постоянния синдик – В. М. за заплащане на дължимите им възнаграждения. С разпореждане № 4 391/03.11.2011 г. се задължава „Л.” А., иницирал производството по несъстоятелност, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ПОС сумата от 3 164,03 лв., представляваща сумарно възнаграждение на бивши синдици на [фирма] [населено място] (900 лв. за временен синдик С. Ж. и 2 264,03 лв. – за постоянен синдик В. М.). С определение № 20/06.01.2012 г. по в. гр. д. № 2/2012 г. (предмет на настоящото производство) Пловдивският апелативен съд е потвърдил посоченото разпореждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото и обосноваващи наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От данните по делото е видно, че това е въпросът: дължат ли се разноски за синдиците, назначени по образуваното по искане на жалбоподателя производство по несъстоятелност след като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил молбата му за обявяване на несъстоятелност?
Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 78 от ГПК разноските следва да бъдат заплатени от страната, чиято претенция е отхвърлена. В конкретния случай, молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от жалбоподателя, която след отмяна на първоинстанционното решение от П., е отхвърлена като неоснователна и недоказана, с оглед на което в неговата тежест следва да бъдат възложени направените по делото разноски. В действаща понастоящем уредба в Търговския закон относно производството по несъстоятелност няма изрична правна норма, уреждаща присъждането на направените от синдиците разноски в хипотеза на последваща отмяна на откритото производство по несъстоятелност. При това положение, в конкретния случай приложение намират общите разпоредби на ГПК относно присъждането на дължимите разноски, с оглед изхода на делото.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20/06.01.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: