О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 09.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6699 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №106 от 30.07.13г. по гр.д.№198/13г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение №164/27.12.12г. по гр.д.№176/12г. на Тутраканския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Р. М. Г. и Д. И. М.-Г. срещу В. К. М. иск за делба на сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор №73496.500.3588.1 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 108 кв.м.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са придобили чрез прехвърлителни сделки идеални части от съседна сграда, построена преди 1943г., изкупена от държавата по реда на ПМС №60/1975г. и възстановена на техните праводатели по реда на чл.1 и чл.3 от ЗВСВНМРСА. По отношение на тази сграда е допусната делба и в тази част решението на първата инстанция е влязло в сила. Сградата, по отношение на която искът за делба е отхвърлен, е построена от РПК „Н.” през периода 1984-1986г. и представлява самостоятелен обект на правото на собственост, независимо от това, че през определен период от време е била свързана с първата сграда посредством две врати, които понастоящем са зазидани. Реституцията е настъпила само по отношение на сградата, която е била изкупена по реда на ПМС 60/1975г. и само тази сграда е била предмет на прехвърлителните сделки, от които черпят права страните по делото за делба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника В. К. М.. Той счита, че сградата, по отношение на която искът за делба е отхвърлен, представлява пристройка към основната сграда, има обслужващ характер и не е самостоятелен обект на правото на собственост. Тя е построена именно като обслужваща постройка, помещавала е складове и тоалетни към сладкарницата, която се е намирала в основната сграда. Основната сграда и пристройката представляват един обект на правото на собственост, а последващите незаконни преустройства, включващи зазиждането на двете врати между сградите и преустройството на складовете в книжарница и адвокатска кантора не следва да бъдат зачитани, тъй като по недопустим начин изменят предназначението на пристройката. Реституцията е настъпила по отношение на сградата в нейната цялост, включително и по отношение на пристройката. В своята цялост сградата е била и предмет на прехвърлителни сделки, от които черпят права страните по делото за делба. Жалбоподателят поддържа, че сделката, с която правоприемникът на РПК „Н.” е прехвърлил собствеността върху пристройката на трето лице – [фирма], е нищожна и не поражда правно действие.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Представлява ли самостоятелен обект на собственост – отделен от основната сграда, пристройката, състояща се от тоалетни, складови помещения, заготвително и други обслужващи помещения, направена без строителни книжа, с предназначение да обслужва основната сграда, при положение, че тази пристройка незаконно е преустроена също без строителни книжа.
2. Може ли тази пристройка да бъде предмет на правни сделки отделно от обслужваната от нея сграда.
3. Подлежи ли на делба тази пристройка отделно от обслужваната от нея сграда.
По тези въпроси въззивното решение противоречало на решение №30 от 07.02.12г. по гр.д.№401/11г. на ВКС, І ГО и решение №542/18.01.11г. по гр.д.№1469/11г. на ВКС, ІІ ГО.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се поддържа по следните въпроси:
1. Представлява ли пристройката, направена без строителни книжа, с предназначение да обслужва основната сграда, самостоятелен обект на собственост, отделен от основната сграда, при положение, че тази пристройка незаконно е преустроена без строителни книжа.
2. Може ли различният вид на материалите, от които е изградена обслужващата пристройка, да и даде статут на самостоятелна сграда по отношение на обслужващата сграда.
3. Подлежат ли на връщане по реституционните закони пристройки, които нямат самостоятелен характер.
По тези въпроси въззивното решение противоречало на решение №1261/11.01.1995г. по гр.д.№2070/94г. на ВС, ІV ГО; решение №216/1997г. на ВС, 5 чл. с-в и решение №463/16.03.96г. по гр.д.№1094/95г. на ВС ІV ГО.
Ответниците в производството Д. И. М.-Г. и Р. М. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените от жалбоподателя въпроси не са свързани с обстоятелствата по конкретното дело и не са определящи за неговия изход. Същественото по настоящото дело е това, че към стопанска сграда, изкупена по реда на ПМС №60/1975г., е била пристроена друга сграда, която за определен период от време е била функционално свързана с първата, но след приемане на ЗВСВНМРСА сградите са отделени и съществуват като самостоятелни обекти. Тази фактическа обстановка се отнася към разпоредбата на чл.3 ЗВСВНМРСА, която е специална и изключва общите правила на чл.97 и чл.98 ЗС. Съгласно чл.3 ЗВСВНМРСА, когато е извършено преустройство на имоти по чл.1 или от тях и други обекти е образуван нов имот, ако не е възможно да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, собствеността върху имотите се преобразува в съсобственост. В тези случаи всеки от съсобствениците придобива идеална част от новообразувания имот, която съответства на цената на неговия имот към новообразувания по време на влизане на този закон в сила. Част от представената от жалбоподателя практика на ВКС е свързана с прилагането на чл.97 и чл.98 ГПК, както и с текстове на ЗВСОНИ, а не с чл.3 ЗВСВНМРСА, затова е неотносима към спора по настоящото дело и не обосновава наличието на основание по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Единствено решение №1261/11.01.1995г. по гр.д.№2070/94г. на ВС, ІV ГО е свързано с прилагането на ЗВСВНМРСА, но не и с чл.3 от този закон. При него фактическата обстановка е била различна – по реда на ПМС І60/1975г. е изкупен стопански обект на два етажа, като спорните помещения на втория етаж са представлявали месалня за хляб и склад за брашно и са обслужвали фурната на първия етаж. Спорът е бил дали този обект е възстановен по ЗВСВНМРСА в неговата цялост, тъй като в определен период от време спорните помещения на втория етаж са били ползвани за жилище, но не са обособени като такова жилище и не отговарят на изискванията за жилище. Прието е, че в този случай реституцията засяга сградата в нейната цялост. Настоящият случай е друг – в съседство до изкупената сграда е построена нова сграда, която след ЗВСВНМРСА е обособена в самостоятелен обект, без значителни затруднения и преустройства. Реституцията засяга само сградата, изкупена по реда на ПМС І60/1975г., но не и пристройката. Липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото решение на ВКС, тъй като последното не касае изобщо хипотезата на чл.3 ЗВСВНМРСА, която е приложима в настоящия случай.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №106 от 30.07.13г. по гр.д.№198/13г. на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: