О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 8.01. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми януари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от НАЦИОНАЛНАТА А. ПО П. , гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Д. , против решение № 150 от 24.04.2008 г., постановено по гр.д. № 4066/2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д състав, с което е отменено решението от 26.03.2007 г. на Софийския районен съд, 52 с-в, постановено по гр.д. № 19442/2006 г., с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от М. С. И. от гр. Р., срещу НАЦИОНАЛНАТА А. ПО П. , с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като с въззивното решение исковете са уважени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят е извел материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решаван противоречиво от съдилищата, а именно – при извършване на съкращаване на всички длъжности в определено населено място, задължен ли е работодателят да извърши подбор между всичките си служители по тази позиция, съобразно критериите на чл. 329 КТ и във връзка с това преместването на работника от едно населено място в друго, представлява ли едностранна промяна на мястото на работа с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 2 КТ. Не са представени доказателства, че така формулирания материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба М. С. И. от гр. Р., не изразява становище по жалбата и по допускане на касационното обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в конкретния случай действително е налице съкращаване в щата от 9 на 3 бройки на най-малката структурна единица на ответната а. – сектор “Вътрешни одити и вътрешни проверки по сигнали и жалби” – гр. В., явяваща се месторабота на ищцата. Приел е също така, че след като не е извършен подбор по смисъла на чл. 329 КТ, уволнението на ищцата е незаконно.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, в случая материалноправен, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, но жалбоподателят не е представил доказателства за противоречиво решаване от съдилищата на формулирания от него материалноправен въпрос – при извършване на съкращаване на всички длъжности в определено населено място, задължен ли е работодателят да извърши подбор между всичките си служители по тази позиция, съобразно критериите на чл. 329 КТ и във връзка с това преместването на работника от едно населено място в друго, представлява ли едностранна промяна на мястото на работа с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 2 КТ. Липсата на такива доказателства прави невъзможна проверката на настоящата инстанция, която да констатира наличието или не на противоречиви решения на съдилищата по формулирания от касатора материалноправен въпрос. В конкретния случай въззивният съд е приел, че местоработата на ищцата е съответния сектор в гр. В., а нейното работно място е офиса на работодателя, находящ се в гр. Р.. Този извод на съда кореспондира с постановеното от него решение и евентуалната му неправилност би било основание за касиране на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпрос на доказване е какво представлява офиса на НАП в гр. Р. работно място в същото предприятие или месторабота, доказването на което обстоятелство е в тежест на касатора. Недопустимо е използването на реда за касационно обжалване, за да се поправят пропуски на страната по събиране на относими към предмета на спора доказателства.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на това основание.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 24.04.2008 г., постановено по гр.д. № 4066/2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д състав, по касационна жалба с вх. № 1* от 28.05.2008 г. на НАЦИОНАЛНАТА А. ПО П. , гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: