Определение №5 от по гр. дело №3771/3771 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
№5
София, 10.01. 2009 г.
 
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември  през две хиляди и осма година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ:              АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3771  по описа за 2008 г., взе предвид следното:
 
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Н. П. чрез адв. П против решение № 18/15.02.2008 г. по въззивно гр.д. № 328/2007 г. на Разградския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Юксел З. А. и Н. Х. А. са необходими другари на касатора. Те не са обжалвали въззивното решение, нито са се присъединили към жалбата на обжалвалия другар.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна О. А. О. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
След двукратно оставяне на касационната жалба без движение, касаторът е представил изложение, от което може да се приеме, че се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решенето на първостепенния Старозагорски районен съд е признал за относително недействителен спрямо ищеца О. А. О. договорът, с който Ю. З. А. и Н. Х. А. са дарили имот, на осн. чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./.
Съдът е изложил съображения, че ищецът е кредитор и единствен взискател по изпълнително дело с длъжник Ю. А. Той и съпругата му Н. А. са прехвърлили своя имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност след като същият е бил възбранен, като обезпечение на вземането, предмет на изпълнението. Този договор с приобретател С. П. е относително недействителен спрямо кредитора – ищец.
От изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК може да се приеме, че допускането на касационната жалба се обосновава на процесуално-правния въпрос има ли правен интерес от предявяване на иск, след като кредиторът може да се позове на чл. 346 ГПК /отм./ в изпълнителния процес и да бъде удовлетворен направо чрез насочване на изпълнението спрямо възбранения имот.
Той се явява съществен за спора, доколкото има отношение към допустимостта на въззивното решение.
Представените две решения – № 73/24.06.1963 г. ОСГК ВС РБ и № 1156/08.06.1967 г. ВС РБ І ГО не разглеждат този въпрос, нито от тях може да се направи извод, че разрешението в обжалвания въззивен акт им противоречи.
Липсва нормативна или трайна практика на ВКС, която да обуслови допускане до разглеждане на касационната жалба при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
МОТИВИРАН от горното, съдът
 
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от С. Н. П. чрез адв. П против решение № 18/15.02.2008 г. по въззивно гр.д. № 328/2007 г. на Разградския окръжен съд.
 
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top