О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 05.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №710 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 17.01.2011г., постановено по гр.д. №699/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 29.06.2010г. по гр.д.№419/2009г. на Кюстендилски окръжен съд за уважаване на предявения от Р. Д. М. иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане до размер на 60000лв. и след частична отмяна на същото решение в отхвърлителната част искът е уважен за още 20000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2008г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Д. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Р. Д. М. срещу [фирма] иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане до размер на 60000лв. и след частична отмяна на същото решение в отхвърлителната част искът е уважен за още 20000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2008г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел 1/3 съпричиняване от страна на пострадалия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с приложените решения, с които е прието, че размер на обезщетението за неимущестени вреди при телесни увреди, които счита за по-тежки от претърпените от ищеца от процесното увреждане, в по-нисък размер от присъдения с обжалваното въззивно решение удовлетворява критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Не е налице противоречие с посоченото постановление, тъй като оплакването за противоречие е немотивирано – не се сочи необсъдено от съда обстоятелство, което е от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за приложението на чл.412, ал.4 от Правилника за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрическата мрежа, поради липса на съдебна практика. Поставеният въпрос не е разрешен и не е бил поставен пред инстанциите по съществото на спора. Отделно, настоящият съдебен състав намира, че посочената разпоредба, според която разпоредба при обходите винаги се приема, че ВЛ е под напрежение, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Очевидно е от съдържанието на разпоредбата, която е ясна, че презумпцията не намира приложение в отношенията на електроразпределителните дружества с трети лица, каквото се явява и пострадалото лице-ищеца по настоящия спор.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.01.2011г., постановено по гр.д. №699/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: