О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 01.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.01.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 21/2010 година
Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от И. Д. П. против определение №258/01.09.2009г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д. №784/2009г. по описа на същия съд,с което е потвърдено определение №17/01.07.2009г. по гр.д. №387/2008г. по описа на С. районен съд,като е прекратено производството по предявените от Д. Г. Р.,Г. Г. Р. и И. Д. П. искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и член 431 ал.2 от ГПК/отм/.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за делото,а именно,че има интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,като претендираното право се оспорва от ответника,който е завзел имуществото на бившето ТКЗС,без то да е разпределено между правоимащите по реда на член 48 от ЗСПЗЗ,както и какъв иск е на разположение на правоимащите на дял от имуществото на ТКЗС,които въпроси са решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
С мотивите си,въззивният съд е приел,че исковете за установяване спрямо ответната кооперация,че последната не е носител на правото на собственост върху процесните имоти,са недопустими поради липса на правен интерес. За да обоснове изводите си съдът е изложил доводи,че с оглед въведеното твърдение по безспорен начин е установено,че фактическата власт се упражнява от ответника К. „В”З. с. Я.,община С. ,поради което липсва интерес от установителен иск,когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск,каквато е настоящата хипотеза,свързана с нарушаване на вещни права. Наред с това съдът посочва,че при предявяване на отрицателен установителен иск за да е налице правния интерес,то следва ищецът да защити своето право,като при уважаване на такъв иск трябва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца,до какъвто резултат не би се стигнало в настоящия случай.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,касаторът се позова на решение №1929/29.11.1999г. постановено по гр.д. №527/1999г. по описа на ВКС,ІVгр.отд.,с което е оставено в сила решение от 05.01.1999г- по гр.д. №1031/1998г.по описа на Софийски окръжен съд,като видно по същото производството по делото е образувано по предявен ревандикационен иск от К. ”В” против Д. Г. Р. за предаване владението на сграда за зърно и преработка на семена,описана в същото и плащане на обезщетение от вреди,като искът е бил отхвърлен. Въпреки,че това решение е постановено между страни,които участват и в настоящото производство,а именно между сегашния ответник и първия ищец,то не може да бъде отнесено постановеното от съда прекратяване на производството по повдигнатия спор,поради липса на правен интерес. Това е така,защото съдът е изпълнил задължението си да следи служебно за наличие на активна легитимация на ищеца по заявения иск и в тази връзка е постановил атакуваното определение за липса на правен интерес от търсената защита,поради което не е налице предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение твърдението на касатора,че по конкретния случай няма съдебна практика и по- конкретно как да се възстанови отнетото от кооперация”В” имущество на бившето ТКЗС,след което да се извърши неговото разпределение,поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК,същото е неоснователно. За да е налице тази хипотеза е необходимо съществуваща неяснота или непълнота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването или за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика,както и осъвременяването й с оглед изменение на законодателството и обществените условия,за което няма изложени конкретни аргументи в изложението за допускане на касационно обжалване,а напротив отправят се въпроси какъв е начина на защита на нарушените права за които се твърди от касатора,което не е предмет на повдигнатия пред съда спор,нито следва в тази връзка да се отговори от страна на съда,по повод прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №258/01.09.2009г. на Софийски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №784/2009г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: