2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 326/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 52 от 11.01.2012 г. по гр.д. № 2175/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №2083 от 01.06.2011 г. по гр.д. №3858/ 2011 г. на Пловдивски районен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] сумата 18 656.94 лв. – цена на стоки по описаните 16 фактури, със законната лихва от 23.02.2011 г. и сумата 796.56 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от датата на издаване на всяка от факту- рите до 23.02.2011 г., с оплакване за неправилност. В Изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – решението страда от липса на мотиви, което е в противоречие с практиката на ВКС – наличието или липсата на мотиви е въпрос от значение за точното прилагане на закона и разви – тието на правото. Представя копие от Р.№752/18.ХІ.1988 г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за липсата или наличието на мотиви отдавна е решен от ВКС, който въпрос е и законодателно уреден – чл. 236 ал. 2 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба,като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделе – ние, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което са уважени исковете за плащане на цена на доставени стоки и за обезщетение за забавено плащане, въззивният съд е изложил, че от представените фактури и експедиционни бележки е установено, че ищецът е доставил на ответника стоките, посочени във фактурите, а от счетоводната експертиза – че фактурите са осчетоводени в двете дружества, които с Протокол от 10.12.2010 г. за прихващане, са постигнали съгласие за дължимостта на процесната сума. Съдът е приел, че страните са били в трайни търговски отношения, ищецът е изпълнил задължението за предаване на стоката, а ответникът дължи цената й, като съдът е посочил, че споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
С оглед изложеното не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да изложи мотиви към решението със съдържанието, посочено в чл.236 ал.2 ГПК. Изискването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото – когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 52 от 11.01.2012 г. по гр.д. № 2175/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: