О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 13.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №4337/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, във вр. с чл.121 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт С. Г., с вх.№15217/02.10.2013 г. на Бургаски окръжен съд, срещу определение №2453 от 17.09.2013 г. по ч.гр.д.№1824/2013 г. на Бургаския окръжен съд, въззивно гр.отделение, с което е потвърдено определение №6484 от 08.08.2013 г. по гр.д.№664/2013 г. на Бургаския районен съд, ХІІІ гр.състав, с което на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.104, т.4 ГПК делото е изпратено по подсъдност на Бургаския окръжен съд. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че предмет на установяване по предявения от настоящия касатор срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] иск, е задължението на ответника за заплащане на цена за доставяне, отвеждане и пречистване на вода, произтичащо от един и същи договор, сключен между страните по делото. Издадените отделни фактури не обективират отделни сделки със самостоятелно основание и цена, а изпълнение на общото договорно задължение с периодично действие.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на чл.8 от Наредба за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, определящ изискуемостта на ежемесечното задължение на ответника за заплащане на потребените услуги, от което следва, че се касае до изпълнение на отделни насрещни престации по всяка една от издадените 10 броя фактури, а не до едно общо задължение с периодично изпълнение. Съобразно тези си доводи подържа, че неправилно е определена родовата подсъдност на предявените отделни обективно съединение искове, с предмет на задълженията по всяка една от издадените фактури. Формулира следния правен въпрос „Дали вземанията по отделните фактури за извършени по един договор периодични доставки представляват самостоятелни искове или един общ иск”, като подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение на Бургаския окръжен съд не следва да се допусне до касационен контрол.
Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, предпоставка за допускането му до касационен контрол, е наличието на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулиран значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен при наличието на някои от допълнителните критерии за селектиране на касационната жалба, съдържащи се в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за определяне родовата подсъдност на спора, но не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Представените решения на Б. районен и окръжен съд не доказват противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2009-ОСГТК. Съгласно него, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на делото, трябва да е бил разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд. Приложеното решение №82 от 26.02.2010 г. по гр.д.№4143/2009 г. на Сливенския районен съд, е потвърдено от Сливенския окръжен съд с приложеното решение от 06.08.2010 г., без посочен номер на делото. Няма данни, обаче, дали това въззивно решение е станало окончателно. Същото се отнася и до следващото приложено решение №30 от 21.12.2009 г. по т.д.№63/2009 г. на Сливенския окръжен съд. При това между обжалваното въззивно определение и първите посочени по-горе първоинстанционно и въззивно решение на С. районен и окръжен съд, с които касаторът се домогва да установи противоречива съдебна практика, липсва и обективна идентичност. По тях въз основа на конкретната фактическа обстановка сливенските съдилищата са приели, че са налице отделни неформални устни договори за доставка, възникнали по повод периодични устни заявки на ответника, задълженията по които договори са материализирани в отделните фактури.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2453 от 17.09.2013 г. по ч.гр.д.№1824/2013 г. на Бургаския окръжен съд, въззивно гр.отделение, с което е потвърдено определение №6484 от 08.08.2013 г. по гр.д.№664/2013 г. на Бургаския районен съд, ХІІІ гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: