1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 13 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4887/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на частен земеделски стопанин Г. Г. Б., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Р., срещу въззивно решение №908 от 12.05.2015 г. по гр. дело №438/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №6153 от 18.12.2014 г. по гр. дело №8526/2014 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Е. И. А., Ъ. А. А. и И. А. А. за обявяване на трудов договор от 03.04.2012 г., сключен между Ч. Г. Г. Б. и А. Р. А., наследодател на ответниците по иска, починал на 28.05.2012 г., за недействителен поради противоречието му на закона – чл. 8, ал. 1 КТ, чл. 125 КТ, чл. 126, т. 9 КТ; Правилника за прилагане на НКПД от 2011 г., чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Наредба № 12/2009 г.; чл.156 и 150а ЗДвП и укриването на факта от работника, че не притежава правоспособност за управление на МПС категория „Д”, в това число и правоспособност за водач и оператор на селскостопанска техника и механизация – Т., Т., Т. и Т. Въззивният съд е приел, че ответниците по иска са наследници на А. Р. А., починал на 28.05.2012 г., и като такива са предявили срещу Ч. Г. Г. Б. искове с правно основание чл. 200 КТ – за заплащане на обезщетения за претърпени от тях, в резултат на настъпилата при трудова злополука смърт на наследодателя им, неимуществени вреди, по които е образувано и висящо производство по гр.д. № 17/2014г. по описа на ВРС. В случай, че в настоящото производство се приеме за установено, че наследодателят на ответниците е действал недобросъвестно при сключване на трудовия договор, то отношенията му с работодателя до момента на обявяването му ще се уреждат като при недействителен трудов договор. По делото е установено наличието на трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 03.04.2012 г., по което наследодателят на ответниците е заемал длъжност „оператор селскостопански машини”. Според трудовия договор работникът е назначен на длъжност „оператор селскостопански машини”, код 0111, НКПД 83412004. Според длъжностната характеристика за нея, връчена съгласно отбелязването на работника на 03.04.2012 г., А. Р. А. е следвало да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство категория „Д“. От заключението по приетата графологична експертиза се установява, че положеният за подпис на работник върху длъжностната характеристика не е изпълнен от наследодателя на ответниците. В трудовия договор от 03.04.2012 г. не е посочено изрично каква правоспособност, т.е. какво свидетелство за управление за коя категория от изброените в чл. 150а ЗДвП е следвало да притежава работникът, за да изпълнява възложената му работа. В трудовия договор не е посочено и какъв тип са селскостопанските машини. Посочен е единствено номер на длъжността по НКПД, но работникът не е длъжен и не е могъл да се ориентира за длъжностната си функция и изискванията за заемане на длъжността по него. Длъжностна характеристика не е връчена и тези обстоятелства не са могли да станат ясни и от нея. При това положение за А. Р. А. е било невъзможно да разбере каква правоспособност следва да притежава, за да заеме желаната длъжност. Не е могъл дори косвено да направи такъв извод, тъй като трудовият договор не съдържа описание на селскостопанските машини и характера на работата. Направен е извод, че при сключване на трудовия договор работникът е действал добросъвестно и не е знаел, че за заемане на съответната длъжност се изисква правоспособност за водач и оператор на селскостопанска техника и механизация – Т., ТВКМ, ТВКЗ и ТВКГ или правоспособност за управление на МПС категория „Д”. Въззивинят съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд включително и тези, че наследодателят на ответниците е отговарял на законовите изисквания за заеманата длъжност. Работил е като оператор на селскостопански машини /тракторист и комбайнер/ от 1976 г. Работодателят няма твърдения, че А. Р. А. не е изпълнявал трудовите си задължения, тъй като не е отговарял на изискванията за заеманата длъжност. Напротив бил е удовлетворен от работата му. Приел е престирането на неговата работна сила, така както е уговорено в трудовия договор. През три последователни години е сключвал трудови договори с него за същата длъжност. Освен това съобразно разпоредбата на чл.74, ал.6, изр.2 КТ работодателят не може да се позовава на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани и в случая евентуалната липса на специално свидетелство за притежавана правоспособност е можело да бъде отстранена. Въззивният съд е посочил изрично, че поради съвпадане на неговите изводи с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ответниците по касационната жалба Е. И. А., [населено място], [община], област В., Ъ. А. А. и И. А. А., двамата от [населено място], не са заявили становище по жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: има ли въззивният съд правомощие да се произнася по непредявени, ненаведени и неподдържани от страните в процеса твърдения и възражения и конкретно може ли да приеме, че работникът е действал добросъвестно при сключването на договора без да има такова възражение от ответниците по иска; допустимо ли е да бъде установявано с гласни доказателства, че работникът е бил информиран относно изискванията за заеманата длъжност при подписването на договора; длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните по делото; при липсата на длъжностна характеристика, но при наличието на трудов договор, в който са посочени длъжността, която ще заема работникът и характерът на работата, то работникът може ли да разбере от съдържанието на самия договор каква правоспособност следва да притежава във връзка с преценката за наличието или липсата на добросъвестност по смисъла на чл.75, ал.1 КТ. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №908 от 12.05.2015 г. по гр. дело №438/2015 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото не са обусловили изхода на спора. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото наследодателят на ответниците е отговарял на законовите изисквания за заемане на длъжността и е действал добросъвестно при сключване на трудовия договор. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от страните по делото. В случая обаче според въззивния съд ответниците с отговора на исковата молба са оспорили иска като са изложили твърдения, че наследодателят им е отговарял на всички изисквания за заеманата длъжност и е действал добросъвестно. Ако във въззивната жалба са изложени оплаквания срещу правилността на обжалваното решение, въззивният съд трябва да им отговори в мотивите на въззивното решение, но няма нужда да възпроизвежда мотивите на първоинстанционния съд, достатъчно е да препрати към тази част от тях, която споделя напълно. Възможността да се докаже добросъвестността на работника от съдържанието на самия договор е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. След анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че работникът е действал добросъвестно при сключване на договора, а законодателят е приравнил отношенията между него и работодателя на тези, които биха били възникнали, ако трудовият договор би бил действителен /чл.75, ал.1 КТ/. Работникът е добросъвестен по смисъла на цитираната разпоредба, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел и е изпълнил добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила, а работодателят е приел без възражения изпълнението на работата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №908 от 12.05.2015 г. по гр. дело №438/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.