4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик В. гр.д. № 3054 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационната жалба на С. Г. П., приподписана от служебния защитник – адвокат М. А., срещу въззивно решение № 1117/03.02.2016 г. по в.гр.д. № 2825/2015 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 26.05.2014 г. по гр.д. 53314/2009 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете на С. Г. П. срещу К. Н. Д. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за дадена съдебномедицинска експертиза по адм.дело № 02851/2006 г. по описа на Софийски градски съд и срещу М. Г. Б. и Е. М. В. за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заключенията в съдебномедицинските експертизи по адм.дело № 833/2008 г. и адм.дело № 1683/2009 г. в Административен съд – София град, на основание чл.45 ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че не е налице неправомерно деяние, тъй като вследствие на необоснованите експертни заключения по обжалване решенията на НЕЛК, ищцата е останала без полагащата й се пенсия за инвалидност, в резултат на което е претърпяла вреди.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси – Задължително условие за уважаване на иска по чл.45 ЗЗД ли е противоправното поведение на ответника да представлява престъпление и да е санкционирано като такова с влязъл в сила съдебен акт, както и противоправно ли е деянието на вещо лице, което е дало заключение, признато за необосновано, но не е обявено от закона за престъпление. Изложени са съображения, че първият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 1033 от 05.11.2015 г. по гр.д. № 4016/2015 г., на ВКС, II г.о. и ППВС № 7 от 1959 г. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по отношение на втория повдигнат въпрос с твърдения, че липсва съдебна практика на ВКС във връзка с установяването на противоправност на деяния, които не съставляват престъпления.
От М. Г. Б. и Е. Н. В. е подаден писмен отговор чрез адвокат Д. Д. от САК, в който оспорват доводите в касационната жалба като считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендират разноски по делото, а К. Н. Д. чрез адвокат Т. Д. е направила изявление за присъединяване към отговора на другите ответници.
Касационната жалба на С. Г. П. е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че не се доказва умисъл в поведението на ответниците, участвали като вещи лица в проведените съдебни производства пред административния съд. В гражданското право небрежността се изразява в неполагане на дължимата грижа, поради което съдът не е бил обвързан от приетите експертни заключения, а самите вещи лица не могат да носят отговорност за произтеклите от постановените съдебни актове вреди. Дадените от ответниците заключения в съдебномедицинските експертизи във връзка със здравословното състояние и процента неработоспособност на ищцата, според съда е от значение за правилността на постановения съдебен акт, но не обосновава противоправност в действията на вещите лица, тъй като даването на невярно експертно заключение е престъпление по Наказателния кодекс. По делото не се установява някой от ответниците да е осъден с влязла в сила присъда на наказателния съд или решение по чл.124, ал.5 ГПК на гражданския съд за съзнателно изготвено невярно експертно заключение, поради което не е доказано противоправно поведение на вещите лица.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение въззивният съд е приел, че не е налице фактическият състав на чл.45 ЗЗД по предявените обективно и субективно съединени искове за неимуществени вреди, тъй като липсва противоправност в поведението на ответниците.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че по повдигнатите от касатора правни въпроси не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Материалноправният въпрос, дали е задължително условие за уважаване на иск по чл.45 ЗЗД, противоправното поведение на ответника да представлява престъпление и да е санкционирано като такова с влязъл в сила съдебен акт, не се засяга в приложената от касатора задължителна съдебна практика. Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС е за обобщаване на някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане, в което с приема, че по предявения иск по чл.54 ЗЗД, прекият причинител на вредите не може да възрази за липса на вина, при условие че има влязла в сила присъда срещу него, а в решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г. на ВКС, IV г.о., по чл.290 ГПК е дадено разрешение на процесуалноправния въпрос, кои са подлежащите на доказване факти по иск за вреди от непозволено увреждане, като е засегнат и въпроса относно разпределяне на доказателствената тежест. Определение № 1033 от 05.11.2015 г. по гр.д. № 4016/2015 г., на ВКС, II г.о. не представлява задължителна практика, тъй като е постановено в производство по чл.288 ГПК и с него не може да се обоснове поддържаното основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. В този смисъл, по отношение на първия материалноправен въпрос не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Във връзка с втория поставен в изложението материалноправен въпрос е налице трайна и безпротиворечива съдебна практика, според която престъпният характер на деянието не е елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона или развитие на правото, поради което не може да се допусне касационно обжалване по него. Оплакванията на касатора, че в случая необоснованите експертни заключения са довели до претърпени от него неимуществени вреди, не могат да бъдат обсъдени в настоящото производство. Тези съображения имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда, но не може да обосноват допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касатора.
М. Г. Б. и Е. М. В. са поискали разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 1000 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 18.05.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1117 от 03.02.2016 г. по в.гр.д. № 2825/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН[ЕИК] да заплати на М. Г. Б., [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на Е. М. В., [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.18, разноските пред настоящата инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.