О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 16.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.Драгнев ч.гр.д. № 545 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. П. срещу определение № 283 от 19.12.2016 г., постановено по гр.д. №4983 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 185 от 2.07.2016 г. по в. гр.д. №250 по описа за 2016 г. на Ловешкия окръжен съд и производството е прекратено.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като пазарната цена според приетата по делото експертиза възлиза на 150 000 лв. и съдилищата трябва да се съобразят с този нов факт по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК. Стабилизирането на подсъдността съгласно чл.120 от ГПК се отнася само до процесуалната забрана делото да се изпраща обратно на друг състав, но не и до настоящия случай. Ето защо смята, че решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, поради което моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата В. В. В. я оспорва и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховния касационен съд, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че цената на предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е равна на една втора от данъчната оценка на недвижимия имот-2 471 лв. Тази цена е посочена в определение на Тетевенския районен съд, което е влязло в сила, затова подсъдността се е стабилизирала, не може да бъде оспорвана и обвързва Върховния касационен съд. Ето защо въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК. Този извод съответства на процесуалния закон и на приложимата практика на ВКС, съдържаща се в мотивите на тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, определения № 397/29.06.2010 г. по ч.гр.д. № 176/2010 г. на ІV Г.О. № 44/15.01.2010 г. по ч.гр.д. № 725/2009 г. на ІV Г.О., № 580/13.10.2010 г. по ч.гр.д. № 441/2010 г. на ІV Г.О., № 1070/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 700/2011 г. на ІІ Т.О., № 685/11.10.2013 г. по ч.т.д. № 3348/2013 г. на І Т.О. и много други. Според тази практика цената на иска по чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, когато договорът има за предмет вещни права върху имот, се определя от данъчната оценка на вещното право, а не от пазарната, която се взема предвид само при липсата на данъчна оценка. Меродавна е данъчната оценка към момента на предявяването на иска, като последващите промени в тази оценка не следва да се съобразяват, тъй като подсъдността се стабилизира съгласно чл.120 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че цената на иска е правилно определена, поради което изводът за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 283 от 19.12.2016 г., постановено по гр.д. №4983 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: