О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50
София, 17.01. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 828 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. В. Габровски срещу въззивно решение № 253/28.10.2009 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. № 491/2008 г.
Жалбата е подадена в срок от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Алис О. Х., О. А. Габровски и В. Д. Т. не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основанията, на които се позовава касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С него са отхвърлени искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Първоинстанционното решиение е обезсилено в частта по чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на правен интерес.
В изложението по чл. 280 ГПК от 11.12.2009 г. касаторът се е обосновал с наличие на „основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК”, но нормата касае допустимостта на касационното обжалване с оглед обжалваемия интерес, а не основанията за допускане на касационно обжалване.
Правния проблем, който е изведен е за задължението на съда да обсъди задълбочено, поотделно и в съвкупност събраните доказателства, включително и съдебни експертизи. Разглеждането му не се налага с оглед развитието на правото, доколкото съществува законова регламентация и разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ е ясна, съществува обилна съдебна практика по прилагането й, която не се нуждае от осъвременяване предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, като разрешението на въззивния съд е съответно на точния смисъл на закона. Шуменският окръжен съд е разгледал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, изложил е ясни и логични аргументи кои от доказателствата кредитира и кои не и въз основа на приетите за установени факти, при съобразяване с последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, е достигнал до правни заключения.
Изложението от 23.03.2010 г. по съществото си представлява интерпретация на касатора на доказателствата и виждането му за крайния резултат по спора. Оплакванията за неправилност, както и несъгласието с фактическите и правни изводи на съда, не съставляват основания по чл. 288 ГПК.
Поставен е и процесуалноправния въпрос дали съдът е длъжен безкритично да възприеме заключенията на вещите лица. Той не е разрешен в атакувания съдебен акт в противоречи на Р-225-2004-ІІ ТО ВКС. Напротив, съдът е обсъдил заключенията на всички съдебно-графологични експертизи и е изложил много подробни мотиви защо възприема заключението на едноличната съдебно-почеркова експертиза и на мнозинството от тричленната съдебно-почеркова експертиза, а не особеното мнение на вещото лице Биков.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 253/28.10.2009 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. № 491/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: