Определение №50 от 18.2.2014 по ч.пр. дело №7327/7327 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50
София , 18.02. 2014 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело №7327/2013г.
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Х. М., [населено място], срещу определение №2665/10.09.2013г. по ч.гр. дело № 2666/2013г. на Варненския окръжен съд. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси за допустимостта на иска по чл.72 ЗС вр.§4в ПЗР ЗСПЗЗ при наличие на Заповед за оценка на подобренията, извършени в имот, част от който е придаден към новообразуван такъв по ПНИ. Сочи се наличие основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението и се прилагат съдебни решения.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение от 04.07.2013г. по гр.д.№8149/2013г. на Варненския районен съд. С последното е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска за заплащане на основание чл.72,ал.1 ЗС стойността на направени подобрения в частта от поземлен имот №917, находящ в [населено място], с.о.”М. рид, Бяла чешма, Дъбравата”, която е придадена към имота на ответника №4127. Въззивният съд е изложил съображения, че според §4л ПЗРЗСЗПП оценките на земите, сградите и подобренията на земята по §4в се извършват със заповед на кмета на общината при условия и ред, определени с ПП ЗСПЗЗ като заповедите подлежат на обжалване по административен ред. Безспорно е, че към момента на завеждане на иска кметът е постановил заповед, с която е дал оценка на подобренията при условията на §4л. В производството по обжалването и по реда на АПК ищецът може да направи възраженията си относно стойността на подобренията и да иска нова оценка. Висящото административно производство, по който ищецът е страна е процесуална пречка за вдене на иска по чл.72 ЗС. Ако пък заповедта на кмета относно стойността на подобренията е влязла в сила, то с оглед забраната по чл.17,ал.2 ГПК гражданският съд не може да се произнася по законосъобразността на административния акт.
Повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на определението на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, за да е налице соченото основание, релевантният правен въпрос трябва да е решен в противоречие с друго влязло в сила решение първоинстанционен или въззивен съд, или ВКС, постановено по отменения ГПК. За приложените решения по гр.д.№605/2009г. на Районен съд – Монтана и по гр.д.№235/2009г. на Сливенския окръжен съд няма данни да са влезли в сила. Освен това те не третират въпроса за допустимост на иск по чл.72 ЗС при наличие на процедура по §4л ПЗР ЗСПЗЗ и §31,ал.2 ПЗР ППЗСПЗЗ и издадена заповед на кмета. Следва да се има предвид, че е съобразена и установената съдебна практика /в този смисъл приетото с опр.№214/2011г. по ч.гр.д.№202/2011г., ВКС, ІІІ г.о./ относно зачитане от гражданския съд на влезлия в сила административен акт, който обвързва страните в административното производство в т.ч. относно неговата законосъобразност. Ето защо въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2665/10.09.2013г. по ч.гр. дело № 2666/2013г. на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top