2
определение по ч.гр.д.№ 891 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 891 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. И. срещу определение № 1417 от 19.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 748 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 814 от 05.11.2017 г. по гр.д.№ 284 от 2018 г. на Районен съд- Елин Пелин за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по това дело.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Представлява ли съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на съдебен акт необсъждането от съда на събраните по делото доказателства или тяхното избирателно обсъждане ?
2. Длъжен ли е съдът при направено искане за отстраняване на служебно назначен адвокат да се произнесе изрично с определение по чл.96, ал.2 ГПК ?
3. Длъжен ли е съдът, ако счете, че представените от ищеца доказателства са недостатъчни, да уточни точно какви доказателства следва да бъдат представени допълнително ?
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се преглажда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тази частна жалба подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания затова.
В случая не са налице сочените от частния жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд поради следното:
1. Не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси: Първият и третият поставени въпроси /1. Представлява ли съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на съдебен акт необсъждането от съда на събраните по делото доказателства или тяхното избирателно обсъждане ? и 3. Длъжен ли е съдът, ако счете, че представените от ищеца доказателства са недостатъчни, да уточни точно какви доказателства следва да бъдат представени допълнително ? / не са правни въпроси по смисъла на това понятие, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили изводите на съд в обжалваното определение. Първоинстанционният съд не е разглеждал спора по същество, поради което и не е обсъждал /и не е бил длъжен да обсъжда/ събраните по делото доказателства, а е прекратил делото на процесуално основание- поради това, че ищецът не е отстранил в дадения му от съда срок констатираните нередовности на исковата молба: да индивидуализира процесните недвижими имоти с актуален регулационен номер, идентификатор по кадастрална карта, граници поне от три страни и площ; да посочи основанията, въз основа на които твърди, че е собственик или съсобственик на тези имоти; да посочи кой ги владее към настоящия момент и в каква част; да посочи цената на иска; да представи актуална скица и данъчна оценка на имотите и да формулира надлежен петитум на всеки от исковете- чл.108 ЗС или чл.109 ЗС, като уточни за идеална част или за реална част от имота претендира. Съответно, с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото с мотив, че прекратяването е извършено в съответствие с чл.129, ал.3 ГПК /поради неотстраняването в срок на нередовностите на исковата молба/, без да е обсъждал и да е бил длъжен да обсъжда събраните по делото доказателства по съществото на спора.
Вторият поставен въпрос /Длъжен ли е съдът при направено искане за отстраняване на служебно назначен адвокат да се произнесе изрично с определение по чл.96, ал.2 ГПК ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като въпросът не е от значение за изхода на конкретното дело. Това е така, тъй като за законосъобразността на определението на съда за прекратяване на делото на основание чл.129, ал.3 ГПК без значение е дали преди прекратяването на делото съдът е постановил изрично определение по подадената от страната молба за прекратяване на правна помощ или за замяна на назначения от съда служебен адвокат, защото нормата на чл.98 ГПК изрично задължава назначеният от съда адвокат да продължи да упражнява правомощията си до влизане в сила на определението на съда за прекратяване или лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици.
2. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението поради следното: Единственият правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е: дали назначеният от съда служебен адвокат е длъжен да продължи да осъществява процесуално представителство и да защитава страната от неблагоприятни правни последици в периода от подаването на молба по чл.96, ал.2 ГПК за прекратяване на предоставената правна помощ или за замяна на назначения служебен адвокат до произнасянето на съда по тази молба, съответно до влизането в сила на определението на съда за прекратяване на правната помощ или за назначаване на друг служебен адвокат. Този въпрос е свързан с приложението на горепосочената норма на чл.98 ГПК, която е ясна, поради което не се нуждае от допълнително тълкуване, и е приложена правилно от съда в обжалваното определение.
3. Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.
Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на В. С. И. срещу определение № 1417 от 19.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 748 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.