4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 508/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр.София, 02.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 508/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната[населено място] срещу въззивното решение на С. окръжен съд № 11/11.01.2010 год., постановено по гр.дело № 685/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Самоковския районен съд № 128/29.05.2009 год. по гр.дело № 383/2008 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу КФ”Б. Поповански”,[населено място] иск по чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползуване на недвижим имот-частна държавна собственост за периода след прекратяване на наемен договор от 01.07.2000 год. до 09.02.2004 год. в размер на сумата 2 298,22 лева; такса за битови отпадъци за същия период на стойност 358,45 лева, както и 1 239,28 лева – мораторна лихва за забавено плащане върху посочената главница, която претенция има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че не е отдадено необходимото значение на съдържанието на съставения приемно-предавателен протокол от 10.02.2004 год., който следва да се кредитира не само относно датата на съставянето му, но и по отношение съдържащите се в него факти.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос относно характера и доказателствената сила на съставения частен документ – приемно-предавателния протокол от 10.02.2004 год., който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото без да излага други аргументи в тази насока.
Ответникът по касационната жалба КФ”Б. Поповански”,[населено място] поддържа, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на претендираното обезщетение за ползуването на процесния недвижим имот-частна държавна собственост от бившия наемател след изтичане на наемния му договор, както и акцесорните претенции за дължима „такса за битови отпадъци” и мораторна лихва за същия период, които претенции са изцяло в зависимост от изхода на спора по отношение на главния иск. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е направил извода, че позовавайки се единствено на представения като доказателство приемно-предавателен протокол от 10.02.2004 год. ищецът не е доказал твърдяният от него факт, че ответникът е ползувал без правно основание процесното помещение в периода след изтичането на наемния договор при изричното противопоставяне от страна на наемодателя, въпреки че носи тежестта на доказване на твърдяния от него факт. Изложени са съображения, че представения приемно-предавателен протокол от 10.02.2004 год. като частен свидетелствуващ документ не се ползува с доказателствена сила, тъй като удостоверява изгодни за съставителя му факти и се цени с останалите доказателства по делото. В тази връзка е прието, че съставянето на протокола на посочената дата не доказва, че имотът е освободен тогава още по-малко – че е бил ползуван от ответника през целия процесен период, тъй като съдържанието му се опровергава от ангажираните по делото гласни доказателства.
При тези данни по отношение на поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с характера и доказателствената сила на съставения приемно-предавателен протокол, както и разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че частните свидетелствуващи документи /какъвто безспорно е представеният по делото приемно-предавателен протокол/ не се ползуват с материална доказателствена сила, освен ако издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. В тази връзка доказването на твърдяните факти, изложени в този протокол е изцяло в тежест на страната, която се ползува от него и тя може да стори това с допустимите по ГПК доказателствени средства. Съгласно процесуалната разпоредба на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи онези факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, обсъдил е събраните по делото доказателства, в резултат на което е направил извода за неоснователност на предявения иск по чл.236, ал.2 ЗЗД. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото при съобразяване с разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквато касаторът въобще не сочи. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, каквито данни в случая липсват. Разпоредбите на чл.154, чл.180, чл.235, ал.2 ГПК са достатъчно ясни и не се нуждаят от тълкуване, а и по приложението им е налице задължителна съдебна практика на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд № 11/11.01.2010 год., постановено по гр.дело № 685/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: